Изтъкнатият български литературовед Никола Георгиев, обичан от поколения филолози в България, се пресели в отвъдното на 81-годишна възраст.
Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село – или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.
Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 – 1995).
Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.
Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".
Мир на праха му!
Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село – или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.
Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 – 1995).
Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.
Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".
Мир на праха му!
