На 88-годишна възраст почина легендарният френски актьор Ален Делон. През последните години от живота си той страдаше от рак и от болестта на Алцхаймер. Освен това последните му дни бяха белязани от различни скандали: наследниците му публично се караха помежду си за наследството на все още живия артист.
Ален Делон е роден през 1935 г. в семейството на кино механик и продавачка. Родителите му се развеждат, когато той е на четири години, и малкият Ален е даден за отглеждане в чуждо семейство. Когато осиновителите му починали, момчето първоначално живяло с роднини, след това с баща си, после с майка си, но в крайна сметка родителите решили да изпратят сина си в католически интернат.
Артистичността на бъдещата звезда се прояви още тогава: младият Ален се влюбва в музиката и започва да пее в хора, дори изиграва малка роля в късометражен филм, заснет от приятел на баща му. Но трудното му детство, в което се усеща липсата на родителска подкрепа и любов, го карат да привлича вниманието на околните и по други начини. Случвало се е да краде, да буйства, да обижда учителите си и да се бие със съучениците си, да бъде гонен от едно училище и веднага след това да се конфронтира с ръководството на следващото училище, да бяга от училище, мечтаейки да стигне до Америка. В тийнейджърските си години дори веднъж е откраднал мотора на директора на поредното училище-интернат. Цяла поредица от престъпни деяния, които дори го довеждат за кратко и до затвор, Ален Делон успява да сътвори до 14-годишната си възраст.
Всъщност такова бурно, неспокойно детство не е голямо изключително за онова време - в следвоенна Франция и Европа като цяло има много такива деца и юноши, които остават без надзор и образование. На крехката си възраст те трябва да понесат на плещите си отговорността за възстановяване на разрушения от Втората световна война свят, но и да преоткрият и изградят отново собствения си живот. Делон не избягва следващото изпитание, което се пада на неговото поколение млади французи - войната в Индокитай. Това, което вижда и преживява там 18-годишният моряк Делон, го травматизира не по-малко от детството му в приемни семейства - той участва в известната кървава битка при Диен Биен Фу, завършила с поражението на войските на метрополията. Войната, с всичките й ужаси и смъртни случаи, изглежда логично продължение на съдба, която вече е била прекъсвана много пъти. "Той беше садист, дете, което обичаше да убива, сексуален перверзник" - така го описва един от командирите му Делон по-късно.
Според мемоарите на самия Делон за 4 години военна служба той е прекарал 11 месеца на караулното помещение за различни нарушения на разпоредбите. Като се има предвид и богатата му криминална биография, не е изненадващо, че след войните той намира своето място в Париж, сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад "Пигал". Ангелското му лице привлича както момичетата, така и момчетата, а връзката му с актрисата Брижит Обер го отвежда в киното. За щастие на целия свят (и за спокойствието на обикновените хора) именно в киното Делон намира решение на непоносимата си неспособност да бъде себе си, която очевидно го разкъсва.
От 90-те години на миналия век до последния му част той има все по-малко сериозни роли и участва предимно в комерсиални филми. Личният му живот изобилства от скандали - разкрития от бивши любовници, изказвания на собствените му деца, в които той изглежда като чудовище, нови криминални инциденти - било то обвинения във връзки с мафията и полицейски обиски. Отчуждените му деца започнаха да се борят за наследството му много преди смъртта на баща си, а любовници и болногледачки сипеха обвинения срещу него, макар че срещаха и съпротивата на обществото, в чиито очи всички около Ален Делон се опитваха да извлекат дивиденти от досега си с немощния старец. В редки интервюта самият Делон уморено е споделял, че сериозно мисли за евтаназия. Изглежда многото демони от миналото са изтощили нервната му система, но дали актьорът е постигнал вътрешен мир, смирение или покаяние за греховете си? Сигурна е само, че легендарният френски актьор беше обичан от милиони хора по света.
Ален Делон е роден през 1935 г. в семейството на кино механик и продавачка. Родителите му се развеждат, когато той е на четири години, и малкият Ален е даден за отглеждане в чуждо семейство. Когато осиновителите му починали, момчето първоначално живяло с роднини, след това с баща си, после с майка си, но в крайна сметка родителите решили да изпратят сина си в католически интернат.
Артистичността на бъдещата звезда се прояви още тогава: младият Ален се влюбва в музиката и започва да пее в хора, дори изиграва малка роля в късометражен филм, заснет от приятел на баща му. Но трудното му детство, в което се усеща липсата на родителска подкрепа и любов, го карат да привлича вниманието на околните и по други начини. Случвало се е да краде, да буйства, да обижда учителите си и да се бие със съучениците си, да бъде гонен от едно училище и веднага след това да се конфронтира с ръководството на следващото училище, да бяга от училище, мечтаейки да стигне до Америка. В тийнейджърските си години дори веднъж е откраднал мотора на директора на поредното училище-интернат. Цяла поредица от престъпни деяния, които дори го довеждат за кратко и до затвор, Ален Делон успява да сътвори до 14-годишната си възраст.
Всъщност такова бурно, неспокойно детство не е голямо изключително за онова време - в следвоенна Франция и Европа като цяло има много такива деца и юноши, които остават без надзор и образование. На крехката си възраст те трябва да понесат на плещите си отговорността за възстановяване на разрушения от Втората световна война свят, но и да преоткрият и изградят отново собствения си живот. Делон не избягва следващото изпитание, което се пада на неговото поколение млади французи - войната в Индокитай. Това, което вижда и преживява там 18-годишният моряк Делон, го травматизира не по-малко от детството му в приемни семейства - той участва в известната кървава битка при Диен Биен Фу, завършила с поражението на войските на метрополията. Войната, с всичките й ужаси и смъртни случаи, изглежда логично продължение на съдба, която вече е била прекъсвана много пъти. "Той беше садист, дете, което обичаше да убива, сексуален перверзник" - така го описва един от командирите му Делон по-късно.
Според мемоарите на самия Делон за 4 години военна служба той е прекарал 11 месеца на караулното помещение за различни нарушения на разпоредбите. Като се има предвид и богатата му криминална биография, не е изненадващо, че след войните той намира своето място в Париж, сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад "Пигал". Ангелското му лице привлича както момичетата, така и момчетата, а връзката му с актрисата Брижит Обер го отвежда в киното. За щастие на целия свят (и за спокойствието на обикновените хора) именно в киното Делон намира решение на непоносимата си неспособност да бъде себе си, която очевидно го разкъсва.
От 90-те години на миналия век до последния му част той има все по-малко сериозни роли и участва предимно в комерсиални филми. Личният му живот изобилства от скандали - разкрития от бивши любовници, изказвания на собствените му деца, в които той изглежда като чудовище, нови криминални инциденти - било то обвинения във връзки с мафията и полицейски обиски. Отчуждените му деца започнаха да се борят за наследството му много преди смъртта на баща си, а любовници и болногледачки сипеха обвинения срещу него, макар че срещаха и съпротивата на обществото, в чиито очи всички около Ален Делон се опитваха да извлекат дивиденти от досега си с немощния старец. В редки интервюта самият Делон уморено е споделял, че сериозно мисли за евтаназия. Изглежда многото демони от миналото са изтощили нервната му система, но дали актьорът е постигнал вътрешен мир, смирение или покаяние за греховете си? Сигурна е само, че легендарният френски актьор беше обичан от милиони хора по света.
