На 10 ноември излиза сборникът "Пясъчната книга" от Хорхе Луис Борхес, родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература и един от най-обичаните писатели на всички времена.
"Пясъчната книга" (превод: Светла Христова; стр. 128, цена: 16 лв.) съдържа тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като "безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога". Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които я населяват, продължават "да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите", след като затворят последната страница. Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към "епичност" на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет.
Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата.
През 1961 г. Хорхе Борхес печели голямата европейска награда Prix Formentor (споделена със Самюел Бекет) и този успех го прави популярен не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ. Публикуван през 1975 г., сборникът "Пясъчната книга" е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, но същевременно и неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства.
