Човек колкото и да се опитва да планира нещата в живота си, винаги нещо се обърква и бъдещето се оказва по-различно от предварителната представа за него. Същото горе-долу може да се каже и за Paramore. През 2010 г. групата бе напусната от двама от основателите си – братята Джош и Зак Фаро (Josh Farro и Zach Farro). Бъдещето не изглеждаше розово за Paramore, а техният край бе предричан в стил "всяко чудо за три дни".
Хейли Уилямс (Hayley Williams) - вокали, Джереми Дейвис (Jeremy Davis) – бас и Тейлър Йорк (Taylor York) – китара обаче отказаха да хвърлят кърпата и решиха да опровергаят черногледците с най-добрия си албум, наречен чисто и просто Paramore. Заглавие, което показва, че за Paramore има бъдеще. A песните в албума са веществени доказателства в подкрепа на това твърдение.
"If there’s a future, we want it now" се пее в припева в първия сингъл от албума - Now. Никога не знаеш какво ще ти се случи утре някъде навън, но никой не може да те спре да искаш нещата от живота тук и сега. И това се потвърждава във втория куплет от финалната почти 8-минутна епопея Future: "So just think of your future / Think of a new life / Don't get lost in the memories / Keep your eyes on a new prize".
Всъщност темата за времето е широко застъпена в целия албум. Независимо дали пряко или косвено, текстовете на Хейли Уилямс засягат минало, настояще и бъдеще, но основият акцент остава върху последното.
Чисто инструментално Paramore за заменили тийн саунда с доста по-зрял и изтънчен такъв. Реално през миналата декада Хейли и компания се превърнаха в еталон на десетки други подобни групи, които залагат на комбинацията от красива фронтдама, пееща мелодично на фона на алтърнатив поп-рок и емо-пънк.
Но вече сме 2013 година и в крайна сметка промяната е наложителна, защото Paramore може все още да са любимци на тийн аудиторията, но самите те вече смятат, че трябва да пораснат. "Some of us have to grow up sometimes / And so if I have to I’m gonna leave you behind" - тръби Hayley в игривото синт-рок парче Grow Up.
Едно от най-големите достойнства на този албум е, че не следва някаква изпитана формула. Подредбата на парчетата, стиловата разностранност, която струи от тях и многото изненади превръщат Paramore в достоен кандидат за албум на годината. Трите интерлюдии, които срещаме по средата на нищото, доукрасяват пъстрата картина. Идеята за три полу-песни, в които Хейли пее ангелски в съпровод на хавайската китара укулеле, е голям бонус.
От тези три интерлюдии можем да разберем, че вокалистката на бандата гледа само напред и не се сърди на братята Фаро, които я обвиняваха, че е загубила своята душевна същност и набожността си.
А симпатичната девойка не е длъжна да дава обяснения, защото религиозната принадлженост никога не била приемана добре при излишната показност. За такива моменти Хейли Уилямс приготвя фънки/госпъл парчета като Ain’t It Fun, с които може "да стопи китарите", както пее Данчо Караджов от Сигнал.
Но това със сигурност не е най-силната черта на вокалистката на Paramore. Нейната мощ е в емоцията, която може да бъде илюстрирана във втория сингъл Still Into You, написан за нейното гадже - китариста на New Found Glory Чад Гилбърт (Chad Gilbert). Парчето показва, че пеперудите продължават да пърхат в главата на Хейли и тя не се притеснява да си го признае. А вокалистката все още оприличава себе си на "One Of Those Crazy Girls" и не смята това за нещо лошо.
Напук на песимистичните прогнози за крах, разпад и въобще край на Paramore групата все още съществува и издава музика. Многобройните промени в състава не оказват пагубно влияние, защото този техен четвърти албум е истинско злато. Досега Paramore е била тийн рок банда без реално влияние върху музиката като цяло, но единоименният им проект прекрачва тази невидима граница и ги допира до съвсем други измерения.
Въобще, ако бъдещето бе процеп, през който може да се гледа, то Хейли Уилямс и компания сигурно надничат доволно. Защото бъдещето е тук и сега!
