"Островът" не е филм, който ще се хареса на масовата публика - това предупреди още преди време самият Камен Калев и е абсолютно прав. Верен на стила си да избягва утъпканата пътека на клишетата, която е далеч по-достъпна за широката аудитория, и в новото си заглавие, едно от най-прогресиращите имена в българското кино в последните десет години залага на непознатото, нестандартно звучене, което провокира реакции в изцяло противоположни посоки.
Тук може би е редно да уточним, че ако с "Източни пиеси" режисьорът разчупи наложените ограничения, то с новия си филм "Островът" стига дори по-далеч, предизвиквайки още по-крайни мнения – от тотално възхищение до абсолютен шок.
И двете заглавия са свободни откъм интерпретация, но с "Островът" ни е адски трудно да разграничим иначе ясно установените филмови жанрове – той е както драма, така и психотрилър, дори и комедия, като през цялото време звучи доста болезнено в контекста на съвремието, в което живеем.
В основата на сюжета е героят на Туре Линдхарт, Данийл, който заедно с красивата си приятелка, французойката Софи (Летисия Каста), пристига в България - мястото, в което е израснал до 10-годишна възраст в местно сиропиталище, след като е захвърлен на улицата от родителите си. Двамата избират да прекарат кратка ваканция далеч от Париж, на малък остров край Бургас, без да осъзнават, че със завръщането му там ще провокират битката на Данийл със страховете от миналото му и неяснотата на собствената му идентичност.
Вътрешният конфликт всъщност предопределя и основното послание на Калев (доколкото можем да открием такова за самите себе си): островът слага основата на границите, които всяко едно човешко същество поставя пред себе си, съобразявайки се с наложените обществени и морални ограничения.
Тук е моментът да разкрием, че във финалната част на "Островът" ще станете свидетели на една малко очаквана картинка – главните герои влизат в българския Big Brother. Защо? Отговорът на въпроса идва в неизбежното сравнение между малкия остров край Бургас и затвореното пространство в шоуто – и в двата случая, сме просто затворници на собствената си реалност, а стремежът към лична свобода и борбата да избягаме от черупката си, да предопределим живота си, без да се съобразяваме с каноните, често ни водят до тотално отхвърляне от обществото.
Достатъчно луди ли сме, за да отстояваме собствените си принципи с цената на всичко?! Всеки може да намери сам отговора за себе си, тъй като "Островът" е преди всичко провокация, която цели да ни събуди от дълбокия зимен сън, оставяйки адски много въпросителни… и още повече възможности за отговор.
С изключителен операторски почерк, визуално богатство, невероятно силна драматургия и атрактивен актьорски състав, в който Линдхарт трудно позволява конкуренция, това е филм, който трябва да се гледа, не само защото е български, но и защото подтиква към сериозен размисъл.
Или както казва още в началото на филма гениалният Алехандро Ходоровски – "Мислиш си, че си изправен пред една празнота, но вселената те чака. Скачай!". Изборът е ваш!
