Появата на ново, елитно DSLR тяло винаги е повод за вълнение и оживено обсъждане в средите на фото ентусиастите. Освен, разбира се, когато става дума за тяло като новия Nikon DF, в който, оказва се, много нови неща не се намират.
Да, камерата изглежда впечатляващо ретро, но като изключим полъха на 70-тарска носталгия, която се носи от нея, се оказва, че под капака си DF не крие нищо кой знае колко смайващо и иновативно от технологична гледна точка.
Особено недоумение буди фактът, че Nikon са избрали да екипират апарата с 16.2 МР FX (full frame, пълноформатен) сензор на D4, а не по-съвременните 24.3 МР или 36.6 МР матрици на D610 и D800 респективно.
Процесорът за обработка на изображенията, който използва DF, също е добре познат - EXPEED3 - и ще го откриете и в трите изброени по-горе модели: Nikon D610, D800 и D4. Това осигурява на тялото солиден, но не изненадващо широк диапазон на светлочувствителност от ISO 100 до 12 800, разширяем съответно от ISO 50 до 204 800. Отново идентични показатели с тези на D4.
Скоростта на серийно заснемане също не изненадва - 5,5 кадъра в секунда, като при това DF не предлага опция за използване на две памет карти едновременно - изключително полезна екстра, с която разполагат всички елитни модели на Nikon през последните години.
Автофокусната система на камерата също не е новост - 39-точков Multi-CAM 4800 модул, който използва и D610.
Това, което има в изобилие Nikon DF и което липсва на повечето други модели на компанията от този клас, са опциите за ръчна настройка на експозицията. Скорост на затвора, компенсация, стойност на ISO - всичко, за което се сетите, може да се настройва от някоя от многобройните врътки по тялото на камерата. Така че, ако сте почитател на олд скуул фотографията, когато думата "автоматично" буквално е била табу, DF ще ви хвърли в екстаз.
Е, може би няма да сте чак толкова очаровани да чуете скандалната му цена, приближаваща близо 6000 лв, но, хей, както се казва, гъзарията (пардон, "това да си оригинален") си иска жертви, нали така?
