Помня, че преди десетина години той ми даде един професионален съвет: "Постарай се да поработиш за името си и ще видиш как в един момент то ще започне да работи за теб"! При него явно тази формула е проработила, но какви са детайлите Ники разкрива в това интервю. Поколенията от 80-те насам го свързват изцяло с телевизионния екран, но преди да стигне до там Ники дълго време бе активно пишещ за музика журналист. Почти не помня списание или вестник с музикална рубрика без неговото име като автор на статия или интервю в дните преди телевизионния му възход.
Анастасия Манлихер: Помня, че преди да влезеш в телевизията ти изключително активно пишеше за музика в множество печатни издания. Това как ти помогна да си изградиш име в журналистическата професия?
Ники Кънчев: Писането е разковничето в нашата професия. Ако в главата ти не текат мисловните токове, ако нямаш едно AC/DC в главата да ти прищраква, да те сърбят ръцeте за писане – няма как да стане. Мнозина мислят, особено телевизионните говорещи глави, че без писането ще им се размине. Е, няма как да стане – олекват и това си личи на екрана.
А писането за музика ме професионализира: започнах да създавам собствен архив, масив от публикации, следях останалите колеги, западните и източните медии. Не забравяйте, че преди появата на интернет да се докопаш до инфо за даден артист беше пълно табу, а пък преди промените от 1989-та направо си беше радост за очите да съзреш някъде статия за любим изпълнител. Било то и в някой руски "журнал".
.: Кой беше трамплинът, който те отведе на телевизионния екран – лично приятелство с продуцента Нико Тупарев или репутацията, която вече си бе изградил?
Ники Кънчев: 80 процента първото и 20 - второто. Нико е човек, който дава шанс на много хора, но за голяма част от тях хората дори не си спомнят, че са имали предаване и са били водещи.
Всъщност най-голяма роля изигра работата ми като сценарист на Джубокса на Део. Когато нещо ми е интересно, му отдавам сърцето си. Така беше и при Део - ходех на снимки с него, помагах му, предложих веднъж в месеца да вкарваме още една личност в предаването, нещо като съводещ на Деянчо. Хем Део да се развива и да почне не само да чете анонси, ами и да задава въпроси, хем и предаването да получи още една допълнителна физиономия.
След няколко такива хватки на една аматьорска футболна среща (звучи като градска легенда, но е истински факт) двамата с Нико седяхме на резервната скамейка и той ми предложи да се пробвам в кастинга за "Стани богат".
Иначе аз вече бях измислил с Иван Минчев от БНТ едно друго музикално предаване - "Кречетало", което и без мен си заживя собствен и живя доста дълъг живот.
.: А всъщност как се гради добро име в публичните среди?
Ники Кънчев: Хахаха, убиваш ме с този въпрос. Той е за 100 000 лева!
Гради се, като спазваш няколко основни принципа, които би трябвало да си научил в първите 7 години. Част от тях: Никога не псувай колега, защото рано или късно ще се срещнете на улицата. Не стъпвай върху авторитета на другите, особено на тези, живели преди теб.
С добра дума и чувство за хумор се постига повече, отколкото със злословие и лицемерие зад гърба. Зарадвай се на успеха на другите и си помисли защо ти не си успял така... Имам още много такива...
.: Кое от предаванията, които водиш на телевизионен екран, е твоята голяма тръпка – Big Brother или "Стани богат"?
Ники Кънчев: Ами и двете. До неотдавна щях твърдо да кажа, че това е "Стани богат", но Big Brother е убийствено силно предаване и последният му сезон миналата есен го доказа за пореден път. Сега виждате навсякъде наши последователи. Така че това са две различни магистрали – широки, модерни, с много качествен екипаж като творчески колектив.
.: Открил ли си тайната как се става богат?
Ники Кънчев: Този въпрос също има маса отговори – и във философски, и в практически смисъл. Особено в последните дни, когато на богатите у нас се гледа като на крадци и мошеници, които задължително са прекарали някой друг, ограбили са го или пък крадат от държавата.
При мен не е така: разчитам само и единствено на таланта си. Собствено жилище си купих на 40 години, прилична кола - даже по-късно. Другите да си кажат за тях...
.: А какво по-различно от телевизионната емоция ти носи радио ефира на "Купон на Изток от Рая"?
Ники Кънчев: Кой каквото и да ви разправя в телевизионната емоция, едно от водещите чувства е напрежението, притеснението и прочие. Защото трябва да си глупак, за да не осъзнаваш, че те гледа цяла България. Живите ефири пък са съвсем друга бира.
А в радиото водещото е удоволствието, релаксът, бързата реакция. В свободно радио като "Дарик" наистина можеш да изразиш себе си, да измислиш нова хватка, да се помъчиш да си по-интересен на слушателите си от останалите. Така е вече 20 години. Гарантирам го.
Усещат го и плеядата музиканти, които са ми гостували в "Купон на изток от рая" – от Лили Иванова и "Щурците", през Сашо Гривната и "Тангра" до най-най-най-младите в музикалния бранш. За последно ми гостуваха Цвети Радойчева и Лазар Кисьов, както и китаристът Мирослав Иванов със соловия си албум.
.: Как се живее днес "на Изток от Рая"? Ти самият как живееш на тази локация – доволен ли си или искаш да промениш нещо генерално и ако да, какво е то?
Ники Кънчев: Да, точно това вложих в заглавието на шоуто преди 20 години. Не толкова Стайнбековото значение, колкото факта, че ние тук ще останем още дълго встрани от големите процеси и големите течения във всички сфери.
Затова и тръгнах да обикалям по света и особено в близките Будапеща, Прага и Букурещ и благодарение на това изгледах на живо всички мои идоли от музиката – Pink Floyd, Rolling Stones, Bon Jovi, Aerosmith, Guns N`Roses, Metallica, Брайън Адамс, Extreme, Faith No More и още много други.
Виждате в клубния футбол съвсем изпаднахме от борда и вече сме съвсем встрани от големите отбори – тук рядко идват велики клубове, защото нашите тимчета няма как да пробият европейското сито.
.: Какви са твоите наблюдения – сътрудничество или конкуренция съществува между големите телевизионни продуценти в момента?
Ники Кънчев: Конкуренцията преобладава, няма как да е иначе. Въобще на тв фронта противопоставянето е толкова явно и понякога крайно, че даже е една идея кофти. Опитаха се да вържат по някаква схема артистите от сериалите към дадена телевизия, те възроптаха. Все още съществува неписаният закон, че никога няма да те поканят да гостуваш, макар и еднократно, в една телевизия, ако този сезон играеш с конкуренцията им.
Иначе съм за "трансферите" на водещи. В Гърция от години е така. Трансферират ги точно като футболистите. Ми правилно, носят със себе си рейтинг, носят класа, носят стил, защо да не им платят повече на момчетата или момичетата. Нали сме за пазарната икономика или сме за икономиите?! И аз се обърках нещо....
.: Какви са качествата, на които ти залагаш и които според теб трябва да притежава един телевизионен водещ? А един радио водещ?
Ники Кънчев: О, отговорът също е достоен за цяла дипломна работа. Телевизионните водещи трябва да са комплексно развити хора. Да се интересуват от всичко, но не отгоре-отгоре, а да се задълбочават.
Опитният тв водещ трябва да е овладял до крайност шаблоните и да почне да ги отбягва или да ги иронизира. Опитният водещ не трябва да се взима много насериозно, но не и да олеква и да позволява да се е*ават с него.
В радиото е почти същото. Плюс всичко това, както ви казах, трябва и да си интересен на слушателите си - без да се правиш на интересен, защото те усещат всичко.
.: Винаги съм се чудела как намираш време за себе си между толкова много ангажименти? И на какво се отдаваш във времето, което ти остава извън работата?
Ники Кънчев: Хахаха, продължавай да се чудиш, няма да ти издам тайната ми тук...
Който търси, намира - само това ще ти кажа. И, което е парадоксално, в последните години, когато съм още по-зает, личното време за мен става все повече. Отдавам се на всичко, на което се отдават нормалните хора.
.: Коя е музиката, която продължаваш да слушаш и от която никога няма да се откажеш?
Ники Кънчев: Всичко ново и интересно, пък и забравеното старо. Слушам много и с тонове музика. В момента съм на вълна новия албум на легендите от Deep Purple – Now What?! Не само защото ще идват в България през юни, но и защото ще правя интервю с Йън Пейс.
.: Кои са новите музикални явления, течения, банди, на които се кефиш?
Ники Кънчев: За вашата отлично подготвена аудитория бих препоръчал някои нови банди и артисти, така да се каже мои открития – David Garret, Tyrone Wells, Saving Abel, Skindred.
.: Не ти ли се струва, че българските VIP особи вече се изтъркват – няма ли нужда от свежи лица или може би реалити форматите са фабрики за такива?
Ники Кънчев: Че се изтъркват – изтъркват се, то е ясно като 2 и 2. Че повечето от тях не спазват някаква лична тв хигиена и обикалят като цветарки навсякъде, където ги поканят - и това е факт. Нямам рецепта тук.
.: Не станаха ли много "звездите-еднодневки" - не само у нас, а и в чужбина?
Ники Кънчев: Виж, разговорът и тук може да е много задълбочен въпреки неговата еднодневност. Така или иначе телевизиите имат нужда от тия хора, канят ги в предаванията си, разчитат на тях по някакъв начин. Иначе защо ще канят Николета Лозанова, Азис или някой друг. Не че те са еднодневки или двудневки.
Много от реалити звездите са ми плакали на рамото, оплаквайки се от продуценти и телевизии. Казвам им и на тях, и на всички бъдещи звезди – опичайте си работата преди старта на предаването. След това никой няма да се интересува от вас. Не стана ли така с айдълите, старакадемито, гласовете и прочие, и прочие...
.: Ти като мъж имаш ли си любими "играчки" или, както се казва на английски, gadgets?
Ники Кънчев: Да, имам една само една такава играчка – дъщеря ми Мари София.
