Замисляли ли сте се някога как изглеждате в очите на дядо си? Вероятно не сте и това е само една от причините да прочетете "Няма закога" – Андрей Велков има какво да ви каже за начина, по който ви възприемат възрастните хора. И го прави по особено забавен начин.
Ако "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" ви е разсмял до сълзи, ефектът на "Няма закога" вероятно ще е сходен, въпреки че българската действителност не е толкова безоблачна. Андрей Велков обаче разказва една неочаквано свежа история, в която главните роли са поверени на трима български пенсионери.
Стефан и приятелите му може и да не са на по сто години, но са близо до тази цифра. Факт, който няма да им попречи да се впуснат в едно щуро последно приключение. Преди да ви разкажем повече за него обаче, нека представим автора на тази необикновена история.
Андрей Велков е добре познат на онези от вас, които се интересуват от съвременната българска литература, като автор на "Български психар" и "Хрониките на Звеното". В случай че познавате първите му два романа, ще останете много изненадани от това колко различен е "Няма закога".
Ако "Няма закога" е първата ви среща с творчеството на Велков, то също е важно да знаете, че тази книга почти по нищо не прилича на предходните му две. Колкото и жанрово различен да е третият роман на писателя, и той, точно като първите два, е ярък, реалистичен и на моменти брутално откровен.
В "Няма закога" ще се срещнете със Стефан. Той е прехвърлил осемдесетте, често се чуди защо още не е умрял, но няма никакво намерение да се предава, въпреки че животът му е гаден. През повечето време нещо го боли, основният му събеседник е телевизорът, който зловещо го дразни, а хладилникът му съвсем заслужено носи прозвището "Голямата ледена пустош".
Цветистите изрази, с които обстрелва глуповатите телевизионни водещи, бълващи безсмислици от екрана, все пак внасят някакво разнообразие в иначе сивото му ежедневие. Другите му развлечения са приготвянето на сутрешното кафе с капка коняк и ежеседмичната разходка до малката книжарница, чийто собственик е неговият внук.
Това монотонно съществуване се променя напълно, когато най-неочаквано Стефан печели голяма сума пари. Решен да се възползва максимално от този подарък на съдбата, Стефан открива старите си другари Теодор и Александър. Някога тримата са били неразделни.
Сега се събират за едно последно голямо приключение, за да си припомнят какво е да си жив. Ама наистина жив – живот, който няма нищо общо с пенсионерското им съществуване, защото то е далеч от представата за достойни старини.
Планът им е да попътуват, да се забавляват, изобщо да се отдадат на удоволствия, каквито отдавна не са изпитвали. Звучи чудесно, нали? Само че претърпява сериозна промяна и се превръща от последен купон в последен шанс за едно дълго отлагано отмъщение.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Няма закога" е ТУК.
