След планетарния успех на албума “Get Ready” (от 2001 г.) и показния четворен бокс сет “Retro” (2002 г.), най-добрата група на Манчестер за всички времена, New Order, се завръщат с техния нов, горещо очакван албум - “Waiting For Тhe Sirens’ Call”.
“Waiting For Тhe Sirens’ Call” показва уникалното умение на New Order едновременно да правят денс и по-тежък рок. В неговите единайсет песни се усещат влияния толкова различни, колкото са електрото, рока, денсхола и пънка, но смесени заедно от свежата романтика, диамантено-твърдата модерност и дивата, безпаралелна музикалност на New Order.
t
Първият сингъл, “Krafty”, който вече успешно се излъчва и в родния ефир, е парче с преобладаващ бас, наподобяващ машина и абсурдно запомнящо се. Заглавната песен (Waiting for the Sirens’ call) е тъжна и възвишена, и е считана от групата за една от най-добрите песни, които някога са правили.
След това идва перфектният поп саунд на "Jetstream" (вокалите на Bernard са подсилени от Ana Matronic от Scissor Sisters); горчивото и иронично съжаление на парчето “Pop”; дръзките ragga лупове на “I Told You So”’; звучащото като химн и изпълнено с мелодия “Road To Ruin”. “Waiting For The Sirens’ Call” е разнообразният, опустошителният, деликатесният звук на една велика група във върховата си точка.
t
Този енергичен, с бързо темпо албум е внимателно записван в продължение на повече от седем месеца, с продуценти, влезли в книгата на славата ‘Who’s Who’, включително Stephen Street, John Leckie, Stuart Price и самите New Order. Нестихващото и експлозивно писане на песни от групата води до 18 напълно завършени песни.
Bernard казва: “Обикновено правим достатъчно за един албум – десет песни и готово.” Седемте песни, които не влизат в албума “Sirens”, обаче, са толкова силни, че те най-вероятно ще формират основата на бъдещ албум. Фил Кънигам (Phil Cunningham), присъединил се като китарист, когато New Order тръгват на турне за “Get Ready”, е имал привилегията да бъде поканен от Bernard, Hooky и Steve да участва в процеса по писането на песните за този нов албум. “Първоначално ми се стори странно,” казва той, “защото New Order много използват технологиите. И понякога отхвърлят неща, защото звучат “прекалено в стила на New Order’”.
t
“Това, което е важно, са сърцето и душата на New Order,” обяснява Bernard. “Ако нещо звучи като имитация, то тогава не е достатъчно добро.”
t
Отхвърляне на очевидното винаги е било тактиката на New Order: в тяхната 28-годишна кариера те промениха лицето на поп музиката повече от един път. Като Joy Division те разпориха книгата с правилата на рок музиката като създадоха музика, която беше тежка и изтънчена, леденостудена, и въпреки това изпълнена с ридания: “Love Will Tear Us Apart” съвсем наскоро бе избрана за една от 25-те най-добри британски песни, писани някога.
След това, като New Order, те бяха на светлинни години от денс сцената с най-продавания в света 12-инчов сингъл “Blue Monday”, преди да доведат Madchester до масите с платинения албум “Technique”. Като страничен проект те направиха единствения готин футболен химн, правен някога, “World In Motion” – той отиде до N1 – както и много други хитове с различни странични проекти като Electronic, Monaco и The Other Two.
t
Наследството на New Order е неоспоримо и въпреки това групата продължава да прави още. “Waiting For The Sirens Call” е албум толкова претъпкан с поп мелодии, че звучи като Greatest Hits.
Текстовете на Bernard покриват теми като компютрите, махмурлуци, глупостта на мъжката похот – а дори и замъка на Дракула (препратка към студиото, собственост на Jane Seymour (Доктор Куин Лечителката), където част от албума “Sirens” е била записана). Неговият глас никога не е звучал по-добре, а печалният, величествен бас на Hooky извива през цялото време, китарите на Phil добавят топлина и дълбочина, а барабаните и луповете на Steven показват на имитаторите как се прави.
t
Няма друга група, която да обединява едновременно “пъпчивите студенти и футболните хулигани” (цитат от Bernard), домакините и рок звездите, арт-културата с “мейнстрийма”, любителите на инди-музиката и денс откачалките.
Нито една друга група не може да изтръгне емоция от машина, или да накара китарите за звучат така свежо. Никой друг не е толкова неотстъпчив, толкова поразителен, иновативен и вдъхновяващ; никой друг не прави поп музика за умни хора, която удря както сърцето, така и главата. През 2005 г., когато всяка втора идваща и отиваща си група посочва Joy Division и New Order като вдъхновители, е чудесно да имаме “Waiting For Тhe Sirens’ Call” и тук.
Албумът е на българския пазар от Орфей Мюзик/Warner Music International
