"Не може да се пише за това, но не е възможно да се пише за друго."
Фредерик Бегбеде е от онези писатели, които обичат да провокират. Понякога заради самата провокация, но по-често - за да кажат нещо важно по различен начин. Той умее да разсмива читателите си, да ги ядосва, да ги кара да захвърлят книгите му... Само за да ги грабнат отново миг по-късно и да продължат да четат, независимо колко са ядосани на този "арогантен френски задник".
Този път обаче ви очаква нещо съвсем различно. Роман, който, макар да не е лишен от характерното чувство за хумор и умишлено скандалните похвати на Бегбеде, е повече от сериозен. Роман, който стиска за гърлото. Болезнен, но не сълзлив. Един хипер реалистичен роман, в който действителността не просто надхвърля фикцията, а я разрушава.
Windows on the World е името на ресторант на последния, 107-ми етаж на Световния търговски център. Датата е 11 септември 2001 година. Знаете какво става накрая - всички умират. Въпреки това, а може би и тъкмо затова, си струва да прочетете книгата, посветена на най-болезненото събитие в най-новата американска история.
Романът излиза на френски през 2003 година и веднага печели наградата "Ентералие", а само година по-късно е удостоен и с британската Награда за независима чуждестранна художествена проза (Independent Foreign Fiction Prize). Може би се чудите как е възможно един заклет купонджия и бонвиван, познат като лошото момче на френската литература, да успява да прикове вниманието на критиката с всяко свое произведение.
Колкото и да е изненадващо, "Windows on the World" е съвсем различна от другите книги на Бегбеде и едновременно с това - съвсем като тях. Има го познатия хаплив хумор. Има го огромното му его. Има го самия него. Но има и една болезнена, тъжно-смешна равносметка на случващото се в съвременния свят. Има почит към жертвите на трагедията.
"Windows on the World" не е роман, който се чете на един дъх. И не е роман, който, подобно на останалите произведения на френския писател, ще ви разсмее до сълзи. Но точно като тях няма да ви спести истината, независимо че тя не е нито приятна, нито красива.
В него се преплитат два гласа - този на Картю Йорстън, американски агент на недвижими имоти, който отива да закуси със синовете си в ресторанта на върха на Световния търговски център, и този на писателя, седнал да пие кафето си в друг ресторант - "Небето на Париж", разположен в друг небостъргач - кулата Монпарнас.
Докато единият описва минута по минута последните два часа от живота си, другият наблюдава със смесица от любопитство и притеснение прелитащите над Париж самолети.
Картю Йорстън е наследник на един от първите американски президенти. Той е това, което в Америка би могло да бъде наречено аристократ.
Освен това има чувство за хумор, което по един странен американски начин напомня за чувството за хумор на Марк Мароние (друг персонаж на Бегбеде). Иначе казано, той е един от литературните аватари на френския писател.
През неговите очи ще видите края на света. И буквално, и като игра на думи. Защото прозорците към света ще се срутят, а Картю Йорстън ще умре. Докато ни разказва историята си, той вече знае това. Напомня ни го всеки път, когато си позволим да се засмеем и да забравим за миг какво ще стане накрая.
Точно след като е успял едновремено да умили и разсмее читателите, описвайки как синовете му се забавляват с асансьорите в кулите или как закусват. Съвсем реални и обикновени неща, които ще се сблъскат с нещо немислимо, но също толкова реално.
Нещо, за което светът ще мисли и ще говори дълго време след като се е случило. Именно за тези събития мисли и седналият в "Небето на Париж" писател. "Не може да се пише за това, но не е възможно да се пише за друго. Вече нищо не ни трогва" - пише той.
Всяка глава от книгата описва една минута от последните два часа в живота на Картю Йорстън и останалите посетители на Windows on the World. И макар този разказ да е изцяло плод на въображението на Бегбеде, защото, както казва самият той, "единственият начин да знаеш какво се случило там е да го измислиш", въздействието му е огромно.
"Windows on the World" е роман, който не може да се преразкаже. Роман, който излиза извън рамките на възможното и просто трябва да се прочете. Най-лесният начин да се сдобиете с него е ТУК.
