Френският майстор на криминалния роман Пиер Льометр отново е тук, този път, за да ни поднесе една неочаквано различна, но повече от възхитителена книга. "Ще се видим там горе" е удостоен с най-престижното френско литературно отличие "Гонкур", продаден е в над 500 хиляди екземпляра и е определян от критиката като истинско произведение на високата литература.
"Ще се видим там горе" не е криминален роман. Не е трилър. Не е роман за войната. Не е дори исторически роман. Той е от онези книги, които не могат да бъдат затворени в едно определение.
Вече сме ви представяли Пиер Льометр и феновете на криминалетата със сигурност помнят името на френския писател и спиращия дъха трилър "Алекс", част от "трилогията Верховен", отличен с наградата на Британската асоциация на криминалните автори.
Макар да печели популярност именно благодарение на умението си да разказва смразяващи кръвта криминални сюжети, Льометр не е просто автор на бестселъри. Книгите му не си приличат, той винаги успява да изненада читателите си като запазва характерния си стил и едновременно с това поднася достатъчно изненади, за да задържи вниманието им.
В "Ще се видим там горе" все пак откриваме почерка на онзи Льометр, когото познаваме от "Алекс" в оригиналния език, сдържания хумор и в уникалната способност на автора да държи читателя в напрежение.
Само че откриваме и един нов, непознат Льометр, който описва майсторски най-доброто и най-лошото в човешката природа и ни пренася в меркантилното следвоенно време, пресъздавайки драмата на цяло поколение, чийто живот е бил белязан от войната.
Тримата основни персонажи на "Ще се видим там горе" са много различни един от друг, но еднакво неспособни да се върнат към нормалния живот. Еднакво емоционално осакатени от преживяното на фронта. А съдбите им се преплитат както по време на войната, така и след нейния край.
Романът започва в самия край на Първата световна война. На 2 ноември 1918 година, когато до края на войната остават по-малко от десет дни. Френските войници обаче не знаят това. Не го знаят и немските. И примирието е нарушено от една последна битка.
В нея участват Албер Маяр и Едуар Перикур - обикновени войници и лейтенант Анри Д’Олне Прадел. Прадел, когото всички наричат така, пренебрегвайки частта подчертаваща благородническия му произход, за да го дразнят, е единственият, който се впуска в битката с удоволствие. За съжаление обаче именно той командва.
Въпреки бруталността на тази последна битка и тримата оцеляват. Албер едва остава жив, а Едуар е тежко ранен и когато се връщат в Париж след края на войната двамата едва свързват двата края. Преди да замине на фронта Албер е работил като счетоводител. Не, защото самият той харесва тази професия, а защото майка му е настояла да избере именно нея.
Едуар е художник, син на богаташ, но отхвърлен от баща си, заради своята различност. За да оцелеят двамата с Албер организират хитра измама - започват да продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната.
Прадел, към когото двамата приятели хранят съвсем обяснима неприязън, също е намерил свой начин да оцелее. Той се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, но не се отнася кой знае колко съвестно към тази задача. Често пълни ковчезите с пръст или слага в тях останките на германски войници. Въпреки че войната е свършила, пътищата на тримата отново се пресичат.
"Ще се видим там горе" е роман, който завладява с антивоенния си плам и социалната си критика. Заглавието му е вдъхновено от писмо на войник, участвал в Първата световна война, на което Пиер Льометр попада. В него войникът пише на жена си: " Ще се видим там горе, скъпа съпруго".
Как една случайно прочетена фраза се превръща в роман, отличен с "Гонкур" и какво ще се случи с тримата герои на Льометр в "Ще се видим там горе" можете да разберете ТУК.
