Най-оспорваният роман на десетилетието - така наричат "Доброжелателните" на Джонатан Лител. И, признайте си, дори само това е достатъчно да провокира любопитството на читателя. Хвален и отричан, определян като шедьовър, награждаван или провокиращ категорично неодобрение - този роман не оставя никого безразличен.
"Доброжелателните" е книга, от която ще ви настръхне косата. Книга, която ще ви държи будни. И което е особено страшно - книга, която ще ви накара да мислите. Не за повърхностни неща, не за ежедневието, а за всичко онова, за което съвсем умишлено избягвате да се замисляте.
Може би това е една от причините заглавието да предизвиква толкова бурни реакции. Освен това със сигурност не е от онези романи, за които всички забравят само година след издаването им. Едновременно зловещ и вдъхновяващ, "Доброжелателните" безспорно е събитие в света на литературата, което просто не можем да подминем.
Авторът на романа - Джонатан Лител - е роден в Ню Йорк, но е израснал и получил образованието си във Франция. Затова съвсем не е изненадващо, че пише и на френски, и на английски език. След като завършва гимназия, Лител се връща в САЩ, за да продължи да учи в Йейлския университет.
Ето още няколко дребни, но все пак съществени биографични подробности, които трябва да знаете, преди да прочетете "Доброжелателните": Лител е роден в семейство на евреи, емигрирали в САЩ в края на 19-ти век.
След като завършва Йейл, Лител се включва в редовете на хуманитарната асоциация "Действие" срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни, в които се води война, като Босна и Херцеговина, Чечня и Афганистан. През 2001 година напуска организацията, за да се отдаде изцяло на писането.
Именно тогава му хрумва идеята за "Доброжелателните", вдъхновен от фотография от времето на Втората световна война и от документалния филм за Холокоста на Клод Ланзман "Шоа". Преди да започне да пише, обаче, Лител прави едно наистина сериозно проучване по темата - за 18 месеца той прочита около двеста книги за нацистка Германия и Източния фронт.
Резултатът е повече от впечатляващ. "Доброжелателните" се превръща в сензация още с излизането си през 2006 година. Романът е написан на френски език и е публикуван първо във Франция, където не само печели вниманието на критиката и публиката, но и две от най-престижните литературни отличия в страната - "Гонкур" и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е по цял свят, превръщайки се в пример за безпрецедентен издателски успех.
Въпреки това не всеки го харесва. Част от реакциите на литературните критици са крайно негативни, но никой не го подминава, без да му обърне внимание. Още в самото начало на романа Лител пише: "Истинската опасност за човека – това съм аз, това сте вие. И ако не сте убедени в това, излишно е да четете по-нататък. Нищо няма да разберете и ще се ядосвате без полза както за мен, така и за вас".
Бъдете подготвени, разказвачът на тази необикновена история е всичко друго, но не и обикновен човек, макар да твърди точно обратното. И многократно ще ви подканва да оставите четенето. Защото онова, което разказва, е почти толкова ужасяващо, колкото и спокойствието и безразличието, с което той го описва.
"Доброжелателните" ще ви потопи в скандалните и смразяващи мемоари на бившия нацистки офицер Максимилиан Ауе. След края на войната той успява да се представи за френски военнопленник благодарение на факта, че майка му е французойка. Сменя името си и буквално започва отначало.
Въпреки че е успял да избяга от процесите срещу немските офицери след края на войната, обаче, той не може да избяга от миналото си. Години по-късно Макс продължава да живее необезпокояван във Франция като собственик на фабрика за дантела и порядъчен баща.
Може ли един офицер от SS, хладнокръвен убиец и завършен бюрократ да бъде едновременно с това и интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика? Колко е тънка границата между обикновения човек и чудовището?
Мемоарите на Максимилиан Ауе не само отговарят на тези въпроси, но и пресъздават в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите.
"Всъщност съвсем спокойно можех и да не пиша. Все пак това не е задължително. От войната насам съм доста дискретен човек; слава Богу, никога не съм имал нужда, както някои мои бивши колеги, да пиша мемоари - нито с цел оправдание, защото нямам за какво да се оправдавам, нито с цел доходи, защото достатъчно добре печеля и така. Не съжалявам за нищо: върших си работата, това е", пише той.
А ние, като читатели, няма как да не се запитаме: тогава защо? Отговорът ще ви оставим да откриете сами, защото "Доброжелателните" е от онези романи, които просто не могат да бъдат преразказани.
Джонатан Лител казва, че когато е създавал персонажа на Максимилиан Ауе, си е представял какво би направил самият той, ако се беше родил в предвоенна Германия и беше станал нацист. Колкото и зловещо да звучи това, резултатът е един брилянтно изграден персонаж - едновременно ужасяващ и притегателен.
В случай че сме успели да събудим любопитството ви, най-лесният начин да се сдобиете с "Доброжелателните" е ТУК.
