Символът на новогодишното веселие – Дунавското хоро – е със защитени авторски права до 2056 година, предупреждават от "Музикаутор".
Създател на Дунавското хоро е Дико Илиев. Той го композира, докато работи в оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк в Оряхово и впоследствие го аранжира за духов оркестър. Тази великолепна музика, която носи празнично настроение, събира и обединява хората в първите секунди на всяка Нова година, но поне до 2056 година всяко нейно публично изпълнение по закон трябва да става след уреждане на авторските права.
От Сдружението за защита на авторските права в музиката "Музикаутор" напомнят, че въпреки дългогодишните усилия на организацията, множеството законодателни инициативи и синхронизиране на действащата нормативна уредба с тази в Европейския съюз творците в България продължават да бъдат ощетявани. Техните музикални произведения се използват, без да бъдат предварително уредени правата им по Закона за авторското право и сродните му права. Това се дължи на недостатъчния ресурс на държавата в контрола по спазването на закона, а в голяма степен и на нагласата на обществото и неразбирането за същността на правата и задълженията на ползвателите на авторски труд.
"Дико Илиев е композирал над 90 произведения, много от които погрешно се считат за "народна музика", но това е авторска музика, създадена на фолклорна основа. Това е валидно за много от авторските произведения, които "Музикаутор" представлява на българския пазар, и показва нагледно как музиката се възприема като свободен за ползване продукт, без да се отчитат правата на създателите им и действащите закони", коментира Иван Димитров – изпълнителен директор на сдружението за колективно управление на авторските права в музиката.
От "Музикаутор" напомнят още, че при липса на валиден музикален лиценз ползването е незаконно и подлежи на санкции, а контролът е вменен на Министерство на културата.
Създател на Дунавското хоро е Дико Илиев. Той го композира, докато работи в оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк в Оряхово и впоследствие го аранжира за духов оркестър. Тази великолепна музика, която носи празнично настроение, събира и обединява хората в първите секунди на всяка Нова година, но поне до 2056 година всяко нейно публично изпълнение по закон трябва да става след уреждане на авторските права.
От Сдружението за защита на авторските права в музиката "Музикаутор" напомнят, че въпреки дългогодишните усилия на организацията, множеството законодателни инициативи и синхронизиране на действащата нормативна уредба с тази в Европейския съюз творците в България продължават да бъдат ощетявани. Техните музикални произведения се използват, без да бъдат предварително уредени правата им по Закона за авторското право и сродните му права. Това се дължи на недостатъчния ресурс на държавата в контрола по спазването на закона, а в голяма степен и на нагласата на обществото и неразбирането за същността на правата и задълженията на ползвателите на авторски труд.
"Дико Илиев е композирал над 90 произведения, много от които погрешно се считат за "народна музика", но това е авторска музика, създадена на фолклорна основа. Това е валидно за много от авторските произведения, които "Музикаутор" представлява на българския пазар, и показва нагледно как музиката се възприема като свободен за ползване продукт, без да се отчитат правата на създателите им и действащите закони", коментира Иван Димитров – изпълнителен директор на сдружението за колективно управление на авторските права в музиката.
От "Музикаутор" напомнят още, че при липса на валиден музикален лиценз ползването е незаконно и подлежи на санкции, а контролът е вменен на Министерство на културата.
