Mortal Kombat vs. DC Universe

Жанр: Fighting
Година: 2008
Произв/Изд: Midway
Платформа: PS3 | X360

След появата на Дарт Вейдър и Йода в последния Soul Calibur – серия от бойни игри, която в общи линии има допирни точки със Star Wars вселената, колкото шипковия мармалад с ядрената физика – на практика нищо, случващо се във файтинг жанра вече не е способно да ме изненада. Включително и включването на легендарни герои от вселените на DC Comics (Батман, Жокера, Супермен, Жената котка и прочее) в легендарната поредица Mortal Kombat.

По-интересният момент в случая идва от факта, че за разлика от сравнително нелепата спойка между двете противоречиви вселени в гореспоменатия Soul Calibur, странният микс в Mortal Kombat vs. DC Universe се е получил. При това – добре.

Дори сингъл кампанията, обясняваща как точно се е случило така, че Супермен и Скорпиън да попаднат на една и съща арена е абсолютно адекватна и не обижда нито феновете на героите от Смъртоносната битка, нито тези на създадените преди повече от 70 години популярни комиксови персонажи.

Може би единственият нетипичен за Mortal Kombat момент е свързан с драстичното намаляване на кървищата в играта (припомням, че комисията за определяне на възрастовия рейтинг при игрите беше създадена преди 16 години именно заради първия Mortal Kombat).

Причината се крие в комиксовата митология, която просто не се връзва с идеята Батман да къса гръбначни стълбове или някой да обезглави Жената Котка. Като един вид компенсация получаваме доста приятна система за разкъсване на дрехите, синини и рани, оставащи по телата на бойците след всяка схватка в зависимост от поетите удари.

Всичко останало предизвиква у по-старите играчи пристъп на носталгия. Двама противници. Една арена. Няколко уникални “магии” и "комбота" за всеки герой. Една битка. Смъртоносна.

Бойните стилове са опростени в сравнение с предишните игри от серията за “Смъртоносната битка” (Deadly Alliance, Deception, Armageddon) с цел изчистване на баланса. От уравнението вече са извадени оръжията и различните бойни изкуства.

Mortal Kombat се завръща към корените си, когато всеки персонаж можеше да се сражава по един единствен начин. Като компенсация идва новата система за хващания и изхвърляния от арената, в която отбраняващият се играч вижда какви точно бутони за удар натиска нападателят и може да се опита да ги контрира, натискайки същите.

Другата видима промяна е свързана с драстичното намаляване на сложността при изпълнението на класическите за Mortal Kombat Fatality-та, благодарение на която вече почти всяка битка може (и трябва) да завърши красиво.

История, донякъде изненадващо, присъства, при това е съвсем прилична, както вече беше отбелязано. Авторите очевидно са се задълбочили достатъчно в оригиналните комикси и познатите герои като Батман, Супермен или Жокера говорят и се държат напълно адекватно.

В крайна сметка опасенията ми, че легендарните супер герои няма да бъдат нищо повече от нови текстури върху старите бойци от Mortal Kombat, за моя приятна изненада, не се оправдаха.

Въпросната история е представена с помощта на доста пестеливи сцени и може да бъде изиграна и от двете налични гледни точки – тази на “Смъртоносните бойци” и тази на супергероите.

Визията е много добра. Mortal Kombat vs. DC Universe използва чудесния Unreal 3.0 енджин, стоящ в основата и на една от най-красивите игри на 2008 година – Gears of War 2.

Музиката и озвучаването на персонажите са на обичайното за серията високо ниво. За разлика от предишните части обаче това тук прави по-сериозно впечатление заради споменатите вече повече и по-дълги от обикновено сцени.

В крайна сметка Mortal Kombat vs. DC е една от най-добрите бойни игри на сезона. Без да достига висините на Virtua Fighter 5, но и без да бъде толкова изискваща към играча заради излишно завишена трудност, новата “Смъртоносна битка” е великолепен повод да се съберете с приятели и да се сбиете виртуално.