Един от най-виртуозните български китаристи - Мирослав Иванов - пред Avtora.com за забележителната му кариера и дебютния му самостоятелен албум Directions.
Avtora.com: Разкажи ни за пътя, който си изминал досега като музикант – кога започна да свириш и на какво? Tи ли реши, че искаш именно музиката да стане твоя професия, имало ли е моменти, когато си съжалявал?
Мирослав Иванов: Бях в четвърти клас, когато за първи път установих, че музиката е любимият ми предмет в училище. Започнах да свиря на китара и толкова обичах да го правя, че си изградих първата голяма мечта – да мога да изкарвам пари само с музика. Тогава направих първата си група, даже записахме албум.
По-късно ме приеха в Консерваторията и започнах, така да се каже, да свиря с професионални музиканти като Цецо Недялков, Мага и др. Свирих две години в "Как ще ги стигнем... с Тодор Колев", после Митко Кърнев ме извика да го замествам на един концерт на Дони и Момчил, а Момчил толкова ме хареса, че ме взе за цялото турне...
Присъединих се към група Infiniti и започнах да изучавам джазовата естетика... Пред мен се откри нов свят. След това спечелих Голямата награда на един конкурс за блус - беше нещо като надсвирване за реклама на филма Blues Brothers 2000 (1998). Там ме е забелязал Иван Лечев, който по-късно ме извика да свирим заедно на турнетата на Стефан Вълдобрев, както и с Арабаел Караян.
Вече бях започнал да ставам доста търсен студиен китарист. Обаждаха ми се звезди от всякакви жанрове от ранга на Васил Найденов, Графа, Камелия Тодорова, Лили Иванова, Митко Щерев и много други...
Тогава бях на около 23 години и бях на седмото небе, защото си спомних за мечтата си и разбрах, че съм щастлив човек, защото я бях постигнал!
После създадох група Сафо, станахме доста популярни, дори спечелихме престижни награди - на БГ Радио и Националното радио, свирихме на най-големите музикални форуми в България по това време.
След това с мои приятели от P.I.F., Портокал и Джанго Зе създадохме група Saint Electrics, с която за съжаление имаме записани само три парчета преди да се разпаднем... По същото време свирих с Елица Тодорова и Стоян Янкулов на концерти в страната, както и с немската група De Phazz на техния концерт в НДК...
После реших, че вече съм на 30 и няма какво толкова още да постигна в България. По същото време получих предложение от група Amoric (екс Лора) да се присъединя към тях. Те живееха от около 4 години в Ирландия. Там записахме албум почти изцяло с моя авторска музика, също така свирихме на доста престижни фестивали от рода на Solfest Music Festival (UK)...
След около 2-годишен престой на Oстрова реших, че искам да осъществя и другите си идеи, които не са свързани с рока и че e най-добре да го направя в България.
В момента предстои издаването на албума Directions, който е резултат от това мoe решение. През цялото това време не съм си помислял и за миг да сменя професията си!
.: В кой проект от всички, в които си свирил, си се чувствал най на мястото си и си усещал, че се развиваш в максимална степен?
Мирослав Иванов: Навсякъде съм се чувствал на мястото си, защото - надявам се да не прозвучи нескромно - всеки един стил музика е свързан с различна част от амплоато ми. Но все пак с албума Directions чувствам, че се развивам в максимална степен.
.: Кои артисти и течения най-силно са повлияли на твоето собствено творчество? Колко и какви китари имаш? Кой е мечтаният инструмент, който искаш на всяка цена да притежаваш?
Мирослав Иванов: ABBA, Queen, Judas Priest, Led Zeppelin, Pat Metheny, John Scofield, Pink Floyd, Bjork, Beatles, Brand New Heavies, John Mayer, U2, Stevie Ray Vaughan... Това е доста малка част от музиката, която ми е повлияла, няма как да изброя всички.
Имам четири китари - всички са ми били мечта. Искам да имам Gibson 335...
.: Имаш диплома от Музикалната академия – държиш ли на нея и смяташ ли, че годините в Консерваторията са от ключово значение за развитието ти?
Мирослав Иванов: Имам доста весели спомени от Консерваторията. Естествено, бих предпочел нивото й да беше по-високо, но най-важното на такъв род места е да се запознаеш с хора, които мислят като теб.
.: Повече талант, повече труд или по равно от двете – на какво отдаваш степента, до която владееш инструмента си и която по общо мнение ти отрежда място сред най-добрите китаристи в България?
Мирослав Иванов: Най-вече на любовта ми към музиката. Без любов никога нищо хубаво не става.
.: Беше доста години извън България – защо реши да се върнеш?
Мирослав Иванов: Стана ми доста скучно и самотно в чужбина. Имаше и една женска причина :)
.: Kакъв е актуалният ти статус в Amoric? Името ти фигурира в line-up секциите във всички страници на групата, докато това на Amoric не присъства в твоя профил във Facebook?
Мирослав Иванов: От около две години не съм в групата, но все още имаме общи интереси, свързани с музиката, която създадохме заедно. Все още има шанс да се случат.
.: Нека сега се фокусираме върху дебютния ти албум – Directions. Колко време ти отнеха записите му, измежду колко трака избра финалния траклист?
Мирослав Иванов: Записите ми отнеха около 6 месеца, но разпръснати в период от 2 години. Няма как да се отдадеш само на записи, освен ако не изкарваш парите си от друго нещо или просто си ги имаш.
.: Към коя публика е ориентиран Directions? В много музикални платформи при разглеждането на определен артист и албум излизат предложения за сходни такива, които потребителите биха харесали – какво би написал под своя албум?
Мирослав Иванов: Бих написал World Music, защото ми звучи по-общо. Наистина не знам как да определя и обобщя всички музикални посоки, които Directions притежава. Страхувам се, че таргетът на тази музика не е впечатляващо голям, но никога не съм се замислял за такива неща в процеса на работа.
.: Защо реши да запишеш инструментален албум? Самият ти пееш, а и едва ли би срещнал затруднения в намирането на гост вокалисти.
Мирослав Иванов: Защото съм на такава вълна, а и албумът е доста абстрактен и само би загубил, ако беше облечен и с думи... Наистина много обичам да пея и мисля да запиша нещо по-нататък.
.: Как ще промотираш албума – засега знаем за събитието в София и турнето, а след това? Ще разпространиш ли трак от него като сингъл и ако да – кой? Ще снимаш ли видео? Има ли вариант Directions да бъде издаден и на други пазари, не само на българския?
Мирослав Иванов: Да, имам намерение да го изпращам извън България, мисля и за видео, но всичко по реда си. Много се радвам на колаборацията с Music Clinic Records - невероятно лесно и приятно е да се работи с креативни хора.
Всичко свързано с промотирането на албума сме го подготвяли заедно. През цялото време съм се съветвал с компанията, в лицето на Антони Рикев, включително и за чисто музикалната част.
Благодаря на всички музиканти, които участваха в албума, това са Димитър Семов, Милен Кукошаров, Радослав Славчев, Димитър Карамфилов, Стоян Янкулов, Михаил Йосифов, Константин Кацарски, Антони Рикев, Владислава Димитрова.
.: Чу ли трите песни, предложени от Стоян Янкулов и Елица Тодорова при избора на Българска песен на Евровизия 2013? Коя от трите според теб трябва да представи България в конкурса? Смяташ ли, че дуото, с което си работил неведнъж, може да повтори или дори подобри представянето си от 2007 г.
Мирослав Иванов: Те са талантливи музиканти. Мисля, че парчето със Skiller е най-добро...
.: Ти би ли се явил на Евровизия?
Мирослав Иванов: Странен въпрос... Да, бих участвал, но като цяло си пожелавам да не ми се налага да опирам до Евровизия :)
.: Какво представлява ежедневието ти? За разлика от хората с професии, свързани с фиксирано работно време и ранно ставане, болшинството музиканти са предразположени към бохемски начин на живот, излежаване до късно, големи количества алкохол и прочее. Ти типичният музикант ли си?
Мирослав Иванов: Не баш... Бидейки музикант, няма как да избягам от бохемския живот, но понякога обичам да ставам и доста рано, защото това, което ти дава утринната енергия, не може да се замени с нищо друго!
.: Слушаш ли комерсиална музика, следиш ли продукцията на западната индустрия и харесваш ли някои от звездите, наложили се през последните години? Адел, Ед Шийрън, Емели Санде, Mumford & Sons от Острова, Бруно Марс, Lady Gaga, fun., The Lumineers от САЩ, да речем... Как възприемаш музиката им?
Мирослав Иванов: Слушам много комерсиална музика, но не в смисъла на Justin Bieber :) Самият аз не се определям като джазов музикант, а по-скоро като блус-рок, облечен в джазови дрехи поп музикант!
.: А на родна почва – в кои от младите артисти, много от които изгряха чрез музикални формати, виждаш потенциал? Би ли подкрепил или работил с някого и ако да – с кого?
Мирослав Иванов: От форматите има доста талантливи момчета и момичета, както и доста злета... Аз лично най-много виждам потенциал в Маги Алексиева, както и в Михаела Филева. Също така има много приятно раздвижване на музикалната сцена на всички имена от каталога на Music Clinic Records!
