Когато откриха тялото на Майк Стар (Mike Starr) в къща в Солт Лейк Сити, той вече хиляди пъти бе извървял пътя от клубните забивания пред публика от десет човека, през мега успеха на грънджа до изхвърлянето му встрани от мейнстрийм събитията в средата на 90-те. Между възхода и падението на алтернативния сиатълски звук, Майк Стар изсвири и завърши бас линията на живота си по един твърде гръндж начин, приблизително осемнайсет години след залеза на този стил.
Към средата на 80-те Сиатъл, щата Вашингтон, е тихоокеански град, разположен в горния ляв ъгъл на картата на САЩ, който постепенно се оформя като епицентър на една много самостоятелна субкултура, която по-късно ще стане известна като гръндж. Сиатъл е второстепенен град на Западното крайбрежие и остава изолиран от влиянието на културния мегаполис Лос Анджелис, както и от основните мейнстрийм потоци, което позволява развитието на стабилна ъндърграунд сцена.
В преплитането между цинизма и нихилизма на пънка и тежкия звук на хеви метъла/ хардрока на банди като Black Sabbath и Led Zeppelin се заражда характерното звучене на сиатълската музика. Сцената се развива благодарение на усилията на Брус Павит и Джонатан Панеман от независимия лейбъл Sub Pop, които забелязват сходното звучене между групите в региона и започват да популяризират стила чрез легендарната компилация Deep Six, ефектни снимкови материали и подкрепата на британския журналист Евърет Тру, който представя грънджа в Европа в своя статия за местната сцена, на която доминират групи като Green River, Soundgarden, Mother Love Bone, Screeming Trees и др.
По това време Майк Стар е в групата Diamond Lie, в която участват още Джери Кантрел и Шон Кини, а по-късно се включва и вокалистът Лейн Стейли. Бандата тръгва по клубовете и бързо печели популярност, която по-късно ще се превърне в актив за преобразуваната им бойна единица с ново наименование - Alice in Chains.
Агресивният и тежък саунд на бандата и разтеглените сола, заедно с меланхоличните текстове и уникалния глас на Стейли, убеждават местния промоутър Ранди Хаузър, че групата си заслужава и той плаща за демо записи в Music Bank studio. Стар, Кини, Кантрел и Стейли не успяват да запишат първия си запис, защото студиото е затворено, поради най-голямата полицейска акция срещу марихуаната в историята на щата, но с популяризирането на първото демо The Treehouse Tapes и издаването на албума Facelift през 1990 г. Alice in Chains излизат от ъндърграунда, въпреки че извънрегионалната популярност е спечелена, едва след като MTV започва редовна ротация на хита им Man in The Box.
Песента отваря вратите на бандата към голямата сцена и Alice in Chains започват да подгряват имена като Slayer и Иги Поп. Огромният мейнстрийм успех на Nevermind на Nirvana през 1991 г. подготвя почвата за големия пробив на Alice in Chains с албума Dirt на следващата година. Проектът достига шесто място в класацията на Billboard и става четири пъти платинен.
Аудиторията и критиците го приемат възторжено, а пет сингъла от него влизат в Топ 30. По ирония на съдбата, големият успех на бандата е началото на личните проблеми на Майк Стар. В края на 80-те и началото на 90-те наркотиците буквално стават част от живота на Сиатъл, като хероинът остава огромен проблем за щата в следващите десет години.
През 1990 г. от свръхдоза почина талантливият вокал на Mother Love Bone - Андрю Ууд, през 1994 г. го последваха Кърт Кобейн от Nirvana и Кристен Пфаф от Hole, а през 1995 г. - Шанън Хуун от Blind Melon.
Майк Стар има много сериозни проблеми с дрогата, която в гръндж периода е вдъхновение, лайфстайл, мода и начин на живот за много хора на и пред сцената. По време на турне през 1993 г. Стар внезапно напусна Alice in Chains и бе заменен от басиста на Ози Озбърн - Майк Инес. Лейн Стейли обявява пред медиите, че причината за раздялата са "различия в приоритетите", но по-късно става ясно, че неконтролируемата зависимост на басиста към тежките наркотици не му оставя сили за музикална кариера или нещо друго, освен борба за оцеляване.
Басистът опитва да се задържи в музиката чрез групата Sun Red Sun, в която участват бившите членове на Black Sabbath - Рей Гилън и Боби Рондинели, но бандата се разпада през 1993 г. след смъртта на Гилън. Девет години по-късно Лейн Стейли също умира от свръхдоза, а Майк Стар тотално се изгубва от хоризонта до 2010 г., когато бившият басист на Alice in Chains участва в реалити шоуто по VH1 - Celebrity Rehab with Dr. Drew, в което той и още двама наркозависими разказват за борбата си с дрогата.
По това време Стар е чист от шест месеца и седем дни. Кантрел и Кини обявяват шоуто за "отвратително", но публично изразяват подкрепата към бившия си колега в борбата му с наркотиците.
На 10 март 2011 г. вече е ясно, че Майк Стар, подобно на много други известни и неизвестни, загуби битката. В цялата лудница около сиатълската сцена, концертите и славата, Стар се изгуби безвъзвратно като самия гръндж и не успя да изкара до края на песента. Alice in Chains продължиха напред с нов вокалист, но Майк Стар се заклещи във времето, точно като грънджа.
Сиатълската музика остана някак хаотична, неразбрана и незавършена, потъна бавно и настъпателно, както се появи, защото никога не е имала шанс да съществува в някакъв друг ъгъл на историята освен Сиатъл през 90-те и за съжаление, повлече голяма част от изпълнителите със себе си, защото те се развиваха доста по-пълноценно в подножието на мейнстрийма, отколкото на върха му.
