Мacrophone е едно от новите интересни имена на българската музикална сцена. Макар тепърва да им предстои издаването на албум, те усилено работят над клипове и нови парчета.
Въпреки че доста хора вече започнаха да им слагат етикети като "българската алтернатива на брит рока", Macrophone определят музиката си като чист рокендрол.
Едно от първите си интервюта Алан Абдала и Тодор Димитров от Macrophone дадоха за Avtora.com и разказаха за началото, плановете и усещането си за музиката.
.: Разкажете ни малко за началото – откъде се появиха Macrophone?
Алан Абдала: Есента на 2004 с един приятел решихме да запишем песен и започнахме да търсим студио. Така попаднахме на Никола, който сега ни е китарист и записахме парчето.
.: Кое парче?
Алан: Ами не помня – някакво си парче, което записахме почти на шега. Но това беше причината с Никола да решим да направим рок банда. Много беше трудно да намерим правилните хора – минали са сигурно сто човека през групата. Беше ужасно! 
Никола Николов (китари), Тодор Димитров-Моцарт (барабани), Алан Абдала (вокали), Ясен Филипов (бас)
.: Защо? Какви хора търсехте?
Алан: Повечето бяха с някакво много кръчмарско отношение към музиката – "Дай днес да изкараме 20 лв., да посвирим кавъри, да се напием, пък утре ще му мислим". Ние не искахме това, не наблягахме на изкарването на пари. Просто бяхме осъзнали, че трябва да направим нещо сериозно с тази група и не се отказахме, докато не намерихме точните хора. Като свириш с някого няма как да не усетиш, когато той е много добър. Така в един момент се появи и Ясен. Тъкмо се беше разделил с Gravity Co. и ние с Никола решихме да го вербуваме. Бяха ни нужни цели две секунди за това. После при нас дойде и Моцарт и след един много тежък купон измислихме и името. Говорехме си, че ще бъдем мега яка група, ще свирим на гига китари и ще пеем на макрофони! И записахме клип...
.: Чакай, чакай – тъкмо сте си направили група, още никой не е чул за вас, но вие вече тръгвате да записвате клип?!
Алан: Е, не – то всичко си беше готово, просто трябваше да се събере групата. И седмица след като намерихме и барабанист, записахме клипа на "The Path". С Никола дълго време мислихме каква ще е концепцията на клипа и два дни преди снимките я променихме. Но го заснехме за един ден и общо взето беше пълна импровизация. Гого Станев е режисьор, а Андро Андреев е оператор на клипа.
.: Клипът е готин между другото, изглежда изпипан.
Алан: Просто ние сме много артистични - вродено ни е да се кълчим. Но този клип го приемаме като дебютен, след това ще има много по-яки.
(пристига Моцарт)
Тодор Димитров - Моцарт: Говорете си, аз и без това само ще мълча.
.: А, не – разкажи как се появи в групата?
Моцарт: Бях на промоция на група Angel Sky и при мен дойде Мики – предишният басист на Macrophone - и ми вика: "Абе, копеле, трябва ни барабанист, ама другата седмица снимаме клип!". Почнах да го поразпитвам и викам: "А вашият вокал как се държи на сцената, какъв е?" и той: "Абе, копеле, това ли е най-важното?! Знаеш ли как пее!". И така се срещнахме и като видях Алан - преди да го чуя как пее - си казах: "Леле, тва хлапе к`во ли ще направи?".
Моцарт и Алан от Macrophone
Алан: Ама още си в групата, нали?
Моцарт: Всички глупости, които Алан говори, ще излязат ли в Avtora?
.: Да.
Алан: Говори и ти, бе.
.: Да, надцакайте се хубавичко. Какво се случи, след като заснехте клипа? Все още неизвестни, но пък с клип, а?
Алан: Ние си бяхме известни. Какво се случи след клипа ли... ами аз се изкъпах, хе-хе.
Моцарт: Алан и Ясен се опитаха да го представят в ММ, но ММ заби. Всички очакваме с нетърпение да се появят и в един момент ефирът изчезна. И така два часа. После станаха проблемите в ММ и ние решихме да не го представяме по другите телевизии, за да останат все пак няколко телевизии - да не ги затварят и тях. Иначе свирихме в няколко клуба, колкото да покажем какво сме научили на репетициите. Тия клубове още работят, слава Богу. Щяхме да издаваме и една компилация със списание "Ритъм", но нещата не станаха, а сега вече и "Ритъм" го няма.
.: Почвам да се притеснявам за Avtora.com, но няма как - трябва да се рискува! Как ви възприема публиката? Чувам, че на ваши концерти става голям купон.
Моцарт: Така говориш, щото не си била на наш концерт.
Алан: На първия ни концерт, който беше в Банско, пяхме пред няколко деца и един пиян човек. Беше ужасен студ, а пияният беше страшно ентусиазиран и щракаше с пръсти през цялото време – ние му свирим яко рокендрол, той се кълчи и щрака с пръсти.
Като цяло хората са много учудени, че свирим главно авторска музика, а пък сме толкова нови. Мисля, че точно това им харесва.
Моцарт: Абе, поне не ги гоним хората. Някои си танцуват. Е, не си късат ризите...
Алан: Е, ние предпочитаме да не си късат ризите, особено ако са мъже, хе-хе.
"Много хора вече не слушат българска музика, заради компромисното качество. Но нещата се променят, аз съм оптимист!" - Алан
.: Доколкото знам Гепи ви е продуцент в момента, нали?
Моцарт: Официално не, но практически – да.
Гепи беше чул "Numbers" и се изкефи на парчето. Предложи ни да го запишем. Трябваше да стартираме с цялостна концепция, реклама, PR, но спонсорите нещо се изплашиха от инвестицията, която трябваше да направят, и остана само Гепи.
.: Защо не си направихте и вие един лейбъл, както е модерно сега – всяка група да си има свой лейбъл, самопродуцират се, самоиздават се?
Моцарт: Ако бяхме група, която просто иска да свири и да се забавлява, тогава няма лошо – можехме сами да се направим един лейбъл. Но когато имаш по-сериозни амбиции е важно да имаш хора, които си разбират от работата, за да можеш спокойно да правиш музика.
.: Щом така сериозно сте се отнесли към нещата, кога да очакваме албум?
Моцарт: Не сме си дали никакви срокове за албума. В интерес на истината имаме готов демо албум, който за нивото на българския пазар може би си е ОК. Ако бяхме някоя друга група, можеше и да го пуснем. Идеята ни обаче е, че албумът трябва да е перфектен и да звучи така, че да впечатли не само българските слушатели.
Алан: Скоро ще снимаме видеото към втория сингъл "Numbers" и най-вероятно ще пуснем още няколко сингъла, така че като сглобим парчетата за албума, да сме сигурни, че това са точните парчета.
.: Казвате, че искате да впечатлите не само българските слушатели. Но пък вече не е интересно български изпълнител да се появи в World Chart Express по MTV, така че се надявам да имате други планове за музиката си?
Моцарт: Да, така е. И новината винаги е "Еди-кой-си с клип в MTV!". И съответно всички ловим басове пред телевизора. Ние може и да минем по този път, но като цяло аз мисля, че схемата на шоубизнеса е като схемата на футбола. Тоест, ако ние сме достатъчно добри, нашият мениджър ни предоставя срещу съответна сума на "Челси" и "Челси" вече знае какво да прави с нас.
Моцарт от Macrophone сравнява музиката с футбола
.: Е, Да, ама нали "Челси" първо трябва да чуят за вас?
Алан: Да, това е работа на нашето ръководство и на добра игра. А ние определено държим на качеството, така че това няма как да не се забележи.
Моцарт: Например румънците си имат доста развита политика в тази насока. Затова парчета на румънски стават хитове в Европа.
.: Какво стана с конкурса Eurovirtual – успяхте ли да задържите второто място?
Алан: Даже не знаем дали останахме на второ място. Може да сме и четвърти. Първи няма да сме, щото сега трябваше да сме във Франция, ако бяхме първи.
Моцарт: Това беше някъв много странен конкурс – чули са ни едни хора от един сайт и ни пратиха съобщение, че са избрали наша песен да представи България в техния конкурс.
Алан: Малко ни обидиха, защото ни сравниха с Coldplay, ама нищо, ха-ха. На първо място май са някакви малтийки – ама те все пак са мацки с дълги крака, ние къде се слагаме.
.: В други конкурси участвали ли сте?
Моцарт: Алан и китаристът ни са участвали в Евровизия преди да направят групата!
.: Сериозно? И какво стана?
Алан: Ами не ни харесаха. Иначе по-скоро бихме свирили на фестивали, отколкото по някакви конкурси.
Моцарт: А, между другото търсим си вокалистка с дълги крака.
Алан: Не, всъщност си търсим клавирист, ама никой не ни се обажда, не знам защо.
.: А кой ви кръсти "българската алтернатива на брит рока"?
Алан: Нямаме идея – хората пишат всякакви неща.
Моцарт: Аз като се замисля к`во ще напишеш ти...
.: Ще напиша каквото ми кажете – опитайте се сами да определите звученето си.
Моцарт: Първо ще уточним, че стил и жанр са различни неща. Брит е жанр, а стил е U2, например. Така че нашият стил е Macrophone, а жанрът си е чист рокендрол като усещане и звукоизвличане. Много е изтъркано да си алтернатив вече, щото няма на какво да си алтерантив. Както и няма как да си брит, ако не си британец. Това ще рече, че ние сме "бълг" – ето, току-що измислих нашия жанр! 
Половината от Macrophone в действие
.: Всичките ви песни ли са на английски език?
Алан: Да. Просто искаме да бъдат чути и разбрани от повече хора, а и парчетата звучат добре на английски.
.: Малко български артисти пеят добре на английски, но прави впечатление, че вие определено се справяте.
Алан: Да пееш добре на английски е голям плюс. А и след като на хората им харесват песните ни, значи сме на прав път.
Моцарт: Аз искам музиката ни да е слушаема. Не е нужно някакви върли фенове да се наричат и наши фенове. Но би било много хубаво, ако някой ден чуя, че човек, който слуша всичко, е започнал да слуша рокендрол по някакъв повод и този повод да сме ние – ще бъда най-щастливия човек на Земята! Ако успеем да проправим път в нечие съзнание към тази музика, ще е чудесно.
Алан: И за да се случи това отново казвам, че музиката трябва да е качествена. Има много хора, които са се отказали да слушат българска музика именно защото качеството е компромисно. Но аз съм оптимист – сега на хората им се слуша яка музика.
.: Къде и кога можем да ви чуем скоро на живо?
Алан: В "Строежа" на 4 февруари.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
