"Любовта единствена" е първият роман на Лоранс Плазне. Ярък, различен и неусетно увличащ, той разказва за онези аспекти на любовта, за които вероятно дори не сте се замисляли. При това по толкова увлекателен начин, че със сигурност няма да му устоите.
Има книги, които се четат лесно. И такива, които изискват от читателя да се отнесе бавно и сериозно към "поглъщането" на тяхното съдържание. Има книги, които говорят различни неща на читателите си в зависимост от тяхната възраст. И такива, които можете да прочетете повече от веднъж.
Най-рядко срещани са романите, които притежават всички тези качества едновременно. Точно такъв е "Любовта единствена" на Лоранс Плазне. С характерния си език, едновременно поетичен и точен, Плазне се чете леко и бързо, но не можете да я четете между другото.
Може да я чете всеки, от юноша до старец, без значение от пола. Но прочетеното няма да значи едно и също за тях, тъй като всеки ще бъде впечатлен от различни неща. Вероятно и вие ще продължите да откривате нови и нови смисли в прочетеното, дори да не се докосвате до текста за първи път.
Лоранс Плазне е родена през 1968 година. Започва да пише още като дете, но дълго време не смята, че творбите й заслужават да бъдат публикувани. И предпочита да се занимава с теоретичните аспекти на литературата.
Тя е магистър по класическа литература, доктор по литература, доцент, а специалността й е френската литература между 1550 и 1700 година. Неслучайно именно в този период се развива и действието в "Любовта единствена".
Освен писател, Лоранс Плазне е и преподавател по френска литература в Сорбоната, член на Френския национален център за научни изследвания (CNRS) и на Френския университетски институт. Преди да се появи първият й роман, тя вече има зад гърба си няколко научни труда.
Плазне не прекъсва академичната си дейност и след излизането на "Любовта единствена" през 2005 година. Дори напротив, същата година издава и един от теоретичните си трудове. Още първият й роман я прави известна и, съвсем логично, той не остава единствен.
Тя е автор на още две художествени книги - La Blessure et la soif (Раната и жаждата) и Disproportion de l'homme (Диспропорцията на човека). Най-много внимание обаче привлича "Любовта единствена". Романът е високо оценен и удостоен с престижната награда "Шарл Омон" още след излизането си.
Няколко години по-късно, през 2012 година, "Любовта единствена" получава и Наградата за литература на Европейския съюз. Романът проследява историята на госпожица Д’Албрехт, млада дама от благородно семейство, и нейния учител - господин Дьо Рамон.
Израснала без майка, заобиколена от прислуга, но не и от близки, госпожица Д’Албрехт не разбира променливото отношение на баща си, който живее в спомените и не може да се примири със загубата на покойната си съпруга.
Затворена, неопитна и потънала в книгите, госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, когато в живота й се появява господин Дьо Рамон. Въпреки крехката си възраст, още от първия миг младата дама усеща необикновената и необяснима връзка помежду им.
През остатъка от живота си тя обича своя учител, мрази го, събира се и се разделя с него, посвещава му цялото си същество и съществуване. И се превръща в център на неговия свят, точно както той се е превърнал в център на нейния.
Любовта не е щастие. Тя е изпитание. Болезнена, опасна, необяснима и неконтролируема. Тя се изплъзва на персонажите, но не престава да занимава мислите им. Причинява им страдание, но не спира да ги вълнува. И разумът не може да я победи. Не може да я дефинира. Но няма да спре да се опитва.
"Любовта единствена" задава въпроси - за любовта, за мъдростта, за силата на желанията и за тяхната преходност и устойчивост. Лоранс Плазне елегантно поднася за читателите един различен поглед към любовта. Без излишна сантименталност и без щастлив край.
Най-прекият път към "Любовта единствена" е ТУК
