Ще започна с изключителното въздействие, което упражни върху мен филмът "Хубаво село, хубаво гори" (1996). Без да се поколебая, мога да заявя, че това може би е най-вълнуващата антивоенна драма, която някога съм гледала, шедьовър, който със своята истинност оставя отпечатък в душата на зрителя.
Режисьор и сценарист на диалога в "Хубаво село, хубаво гори" е Сърджан Драгойевич, автор и на "Парада" (2011) и Montevideo: Taste of dream (2010). Фактът, че е спечелил едва шест награди от фестивали, отдавам на това, че е бил нарочен за сръбска политическа пропаганда и участието му на много фестивали, включително и в надпреварата за Оскар, е било отказано.
Идеята за създаването на филма идва от историята на един участник в сръбско токшоу, която трогва журналиста Ваня Булич, който става сценарист на филма.
Лентата разказва за падането на Югославия, показана многопластово от двама приятели, разделени от своите убеждения. До вчера съседи, те се превръщат в демони, защитавайки семействата си, и за зрителя е трудно да ги обвини за последващите им жестокости. Всяко убийство, всеки убиец има своята история, които се преплитат и съединяват, за да изградят този толкова силен сюжет.
Типично за европейското кино, характерът на героите е изрисуван в дълбочина, така че зрителят обиква всеки един със своите странности и силни страни. Филмът се отличава със силни реплики и прекрасна актьорска игра, заслужаваща адмирации, особено заради факта, че е нискобюджетен.
Разказът не върви линейно, а прескача между 1980 г. и 1992 г., като проследява живота на главните герои в повратните им точки от този времеви отрязък. Въпросните ключови точки от съдбите им са толкова майсторски подбрани и поставени в целостта на филма, че в това отношение имаме неповторима и съвършена работа с времевия поток.
Най-удачният пример са епизодите, в които са изобразени моментите на избор за тръгване на война на персонажите. Те са поставени точно преди сцените, в които те биват убити, като по този начин зрителят вече е обвързан не с войника в безизходица, а с обикновения човек, който по една или друга причина е бил въвлечен в тази лудост.
Във филма също така има вплетени и документални кадри, които умишлено са оставени като ясно различими чужди тела, с цел да подсилят мрачното въздействие и тежката атмосфера.
Същият ефект се създава от "архивното" филмче, което служи за рамка на лентата. В неговата добре позната социалистическа екзалтация се е стаило огромното напрежение от нещо ужасяващо, създадено насилствено, което рано или късно ще намери начин да възвърне първоначалното си състояние.
Колкото и тежка и безнадеждна да е лентата, тя изобилства от комични моменти, без които филмът просто би станал невъзможен за гледане. Тези епизоди, изпълнени с черен хумор, изпълняват функцията на клапи за отпускане на напрежението и тяхното позициониране играе твърде важна роля в разпределяне на неимоверната тежест на филма.
Близък до българския зрител с езика си, музиката и мъчното историческо сходство, филмът успява да влезе под кожата и на този, който е далеч от Балканите. Музикалният фон от акордеон олицетворява бруталното лице на войната по начин, по който един холивудски филм никога няма да може.
Моментите, в които настръхваш от репликите или музиката, са толкова много и колкото и да го гледаш, ефектът не избледнява, а дори се засилва, защото с всяко ново гледане откриваш нов детайл, който го допълва.
Саундтракът е повече от богат и зрителят меломан остава очарован от хубавата музика и препратките, които я съпътстват. Героите имат история с всяка една от песните и ти стават още по-близки с обичта си към музиката. Поговорката "Който пее, зло не мисли" най-вероятно е известна и в Сърбия, и сякаш с нея режисьорът изгражда образа на добрите герои.
"Хубаво село, хубаво гори" притежава нужната сплав от множество елементи, които го правят толкова специален. Филмът носи дълбоко символно значение, въпреки че не е лесно за разпознаване като например тунелът, който олицетворява всичко, което е загубено с разпадането на Югославия, а всяка песен и всяка дума носят асоциации, които трудно могат да се проследят от чужденец, незапознат с миналото на Сърбия.
Филмът носи антивоенно послание, съумява да бъде неутрален в етническия конфликт между сърби и босненци и най-важното - има вътрешен живот, или иначе казано - своя душевност.
Друго, с което разказът влиза в сърцето, е неговата реалност. Главният актьор разказва как след излизането му участници във войната са идвали и са му казвали "Така беш". Това е един от позитивите на филма – ветераните от войната са навсякъде сред нас, будни и готови да оспорят всяко едно грешно представяне на миналото.
За съжаление, независимо от близостта ни, за да разбереш и почувстваш филма напълно, трябва да си сърбин. Всяка една дума, всяка една мелодия са ред от символи, крещящи на човек, преживял войната, но шепнещи на нас – съседите.
"Хубаво село, хубаво гори" не е просто филм, а историята на една нация - той ви приковава още от първия миг, взема дъха ви, сграбчва ви в ноктите си и не ви изпуска до финала, където намирате себе си буквално премазани от въздействието му.
Лентата е от онези, които променят перспективи, убеждава, че наистина няма по-ужасяващо нещо от гражданската война, изправяща приятели от детство един срещу друг, че никой не се измъква чист от подобно нещо и че последиците от лудостта оставят неизлечими белези.
Показващ безсмислието на войната, филмът обяснява защо е била толкова кървава, защо е било толкова трудно да има мир и затвърждава сентенцията, че няма победители, а само губещи.
