Жанр: First Person Co-op Action
Година: 2008
Произв/Изд: Electronic Arts/Valve/Turtle Rock
Платформа: X360 | PC
При раздаването на последните награди на Spike TV, които галено наричаме "Гейм Оскарите", една привидно малка и проста игричка, спечели надпреварата в категорията "Най-добър мултиплейър", задминавайки с мръсна газ тежкотоварните си конкуренти.
Да, точно така, говорим за зомби-екшъна на EA/Valve Left 4 Dead, явяващ се най-доброто онлайн преживяване за 2008 г., давайки смел отпор на абсолютните хитове Gears of War 2, Resistance 2 и Call of Duty: World at War. Дали тази награда е заслужена? Определено. Остава да видим защо.
Като за начало искам да насоча вниманието ви върху едно от имената върху кутията. Ако случайно Valve не ви говори нищо (което, в света на гейминга, минава за престъпление, с литературен еквивалент да не знаете какво е "Властелинът на Пръстените") – това са хората, стоящи зад Half-Life франчайза.
Струва си да отбележа, че Half-Life 2, заедно с прилежащите му епизоди, има своето заслужено място в личното ми топ 10 на най-добрите екшън игри изобщо, което определено ми спестява някои рецензентски усилия. Просто защото от Valve са такива чудовищни перфекционисти, че описанието на техническата реализация на Left 4 Dead може преспокойно да се ограничи до думата "върхова".
Играта използва легендарния им Source енджин, с чиято помощ все още могат да се създават главозамайващи гледки и невероятни нива на детайлност. В добавка имаме обичайната за фирмата маниакална употреба на реалистична физика, благодарение на Havoc (припомням, че Half-Life 2 беше първата игра, докоснала се геймплейно до реалните правила на физическите закони).
Освен визуално-физическата красота, Left 4 Dead е наследила от приключенията на Гордън Фриймън и невероятно добрата оптимизация, благодарение на което тук разглежданото заглавие общо взето би могло да бъде подкарано и на микровълнова печка, при това без да ви се налага да сваляте детайлите на Low.
За звуковите ефекти и музиката също могат да се кажат само суперлативи, а контролът е свръх интуитивен, така че нека просто да обобщим: Left 4 Dead изглежда добре, звучи добре, върви добре и се играе добре, след което спокойно можем да продължим към същината на геймплея.
Както вече отбелязах в началото, това заглавие е с толкова концентрирана мултиплейърна насоченост, че опцията да изиграете нивата в солов режим ми се вижда направо излишна. Left 4 Dead не е Call of Duty 4 или Gears of War 2, където онлайн играта е на много високо ниво, но е просто добавка към адски силна сингъл кампания.
Left 4 Dead е заглавие, което задължително трябва да се играе в компания, иначе всички суперлативи, които ще кажа за него, започват да дрънчат на кухо.
Да, има възможност ролята на партньорите ви да бъде поета от изкуствения интелект, но въпросните, въпреки че действат адекватно и се справят добре с оцеляването, са прекалено апатични, за да ги възприемете като пълноценни личности, какъвто беше случаят с Аликс от епизодите към Half-Life 2, примерно.
Другата причина соловата кампания да е безумна е практическата липса на нормална история: имате си нападнат от зомбита свят и толкова. Филмовите клишета съвсем преднамерено са следвани до най-малкия детайл, като Left 4 Dead видимо представлява поклон към всяка позната зомби-лента – от класиката "Нощта на Живите мъртви" на Джордж Ромеро, до малко по-актуалния "28 дни по-късно" на Дани Бойл.
Главните герои са четирима: добре татуиран мрачен рокер, корав възрастен военен, объркан чиновник и задължителната красавица, които трябва някак да се измъкнат от претъпкан с оживели мъртъвци град.
Всеки от играчите може да поеме роля по избор, като разликата между персонажите е чисто визуална: няма специални умения или недостатъци, с които трябва да се съобразявате.
Целият геймплей е съсредоточен върху идеята, че симпатягите от оцелялото по чудо каре трябва да си партнират, за да оцелеят и нивата и ситуациите из тях са така построени, че всеки опит за отцепване от колектива и солови геройства, общо взето, завършва трагично.
Формулата обаче работи наистина страхотно, а цялостното усещане, че вие – хората – се биете за живота си срещу тях – не-хората – изгражда наистина страхотна атмосфера.
Така че когато някой от партньорите ви е нападнат от зомби, ще забравите за предпазливостта и собствената си кожа и ще се втурнете в рискована атака, за да го спасите. Просто защото човекът до вас всъщност е единственото друго живо същество в този мъртъв, недружелюбен свят.
Освен страхотния кооперативен режим, Left 4 Dead предлага и леко нестандартен версус – играчи могат да поемат ролите на малко по-елитарни зомбита от тълпата, като в този случай добрата отборна игра и тактическото планиране стават още по-важни.
Просто, защото притежанието на пушка-помпа винаги е по-добро от възможността да захапеш някого злобно, така че страдащите от липса на въоръжение не-мъртви трябва да се ориентират много правилно в обстановката и да използват всичките си налични предимства, за да победят.
Left 4 Dead наистина предлага уникално игрално преживяване и имаше всички предпоставки, за да се сдобие в това ревю с някое гръмко определение, от типа на "най-добрата кооперативна игра към днешна дата". За съжаление обаче, това няма да се случи. Заради един много сериозен проблем.
Left 4 Dead предлага точно четири сценария (иначе много забавно реализирани и дори завършващи с финални надписи, в които е отбелязано "в памет на", ако някои от героите е загинал), всеки един от които може да се мине на нормална трудност за максимум един час. Да, това прави точно четири часа реален геймплей.
Играта се радва на една иновация – невидим режисьор, който подло размества ситуациите в сценариите – от разположението на оръжията и аптечките, чак до появата на босовете и местата, откъдето атакуват чудовищата – така че напрежението е гарантирано, защото дори да играете дадено ниво за десети път, то ще има с какво да ви изненада. Проблемът е, че изненадите в един момент просто спират да са интересни.
Left 4 Dead, въпреки строго кооперативната си насоченост, не е ограничена от предварително зададена история, какъвто е случая с подобния геймплейно Army of Two, примерно. Така че не виждам какво е спряло авторите от това да ни предложат поне тройно повече сценарии.
Да, обичайните отговори – време, ресурси и желание. Проблемът е, че е спорно до каква степен Left 4 Dead заслужава високата си цена, спорно е и до каква степен хората, с които играете, ще запазят ентусиазма си след първото, десетото, петдесетото преиграване на все същите нива. А както казах и по-рано, ако няма с кого да играете Left 4 Dead, може спокойно да оставите кутийката да прашасва на рафта.
Неприятно ми е да критикувам точно това заглавие, защото то наистина е страхотно на почти всички свои нива. Решението дали сте склонни да преглътнете "почти"-то, за да се потопите в мрачния свят на този велик, кооперативен, зомби-екшън, обаче е изцяло ваше.
Текст: Александър Бакалов
