Срещата на двете световни звезди на джаза с българската публика се състоя в Sofia Live Club на 28 март. Тяхната лична среща пък се случва преди 8 години на концерт във Варшава. Лешек Можджер (Leszek Mozdzer) е музикант и композитор, печелил е множество награди в родината си Полша. От петгодишен свири на пиано, открива джаза на 18. Известни са неговите импровизации по теми на Шопен. Ларс Даниелсон (Lars Danielsson) е композитор, аранжор, басист и челист. Двамата имат няколко съвместни проекта, като се прочуват с албума Pasodoble (ACT) - "двойна стъпка" - алюзия за перфектния синхрон между баса, пианото и изкуството на тези големи европейски музиканти.
Лешек Можджер: С Ларс се срещнахме във Варшава. Не сме имали време да се опознаем, беше непосредствено, преди да излезем на сцената - концерт на открито пред 3 000 души. Ние разполагахме само с 15 минути за репетиция. Всичко мина благополучно и оттогава досега не сме се разделяли.
Надя Христова: Какво най-много харесвате у Ларс Даниелсон като музикант?
Лешек Можджер: Ларс е много чувствителен към звука. Музиката му е завършена и красива. Той се отнася към баса като към мелодичен инструмент, не просто като фон, както нерядко се случва в джаз музиката.
Ларс Даниелсон: Нека ви кажа какво аз харесвам у Лешек. Той свири различно от другите музиканти. Мелодично, с много душа и вдъхновение. Всъщност, ние и двамата идваме от различни музикални среди, които са ни вдъхновявали, като например, класическата музика и рока.
.: Какво е състоянието на американския и европейския джаз днес?
Лешек Можджер: Не съм много сигурен за това, че е важен стилът. Всъщност, важно е с кого свириш... Има много интересни музиканти – впечатляващи с личността, чувствителността и артистичността си. Духовната извисеност – това има значение в музиката.
.: Познавате ли такива музиканти в България?
Лешек Можджер: Да, преди години свирих с Теодосий Спасов, видяхме се отново неотдавна. Много харесвам българската хорова музика, православните песнопения. Тази музика е изключителна. Но човешката душа няма паспорт. Душата няма нищо общо с езика и националността.
.: Казват, че музикантите живеели по-дълго. Вярно ли е това?
Ларс Даниелсон: Може би. Но музикантският живот е труден. Понякога е дори изключително трудно.
Лешек Можджер: Да правиш музика е духовно преживяване. Духът е над материята, в такъв смисъл, може би живеем ако не по-дълго, то в качествено различна реалност.
.: Някои музиканти взимат наркотици, за да останат за по-дълго в тази различна реалност. Какво бихте им казали?
Ларс Даниелсон: Спрете!
Лешек Можджер: Мисля, че не е достатъчно да кажем просто "Стоп!". За да спре наркотиците, човек трябва да намери нещо хубаво, важно и смислено в живота си. Това трябва да бъде направено...
.: И вие го правите – музиката ли е най-важното и смислено нещо в живота ви?
Лешек Можджер: Да, абсолютно. Музиката е най-важното и хубаво нещо в живота.
.: По-хубаво от любовта, от секса?
Ларс Даниелсон: Аз не бих бил толкова краен като Лешек... Нека просто кажем, че музиката за мен е почти толкова любима, колкото секса. Ако ме питате – секс или концерт – ще отговоря: първо концерта, после секса.
.: Няма как да не ви попитам кое е най-хубавото на работата ви...
Ларс Даниелсон: Това, че се срещам с нови хора, докато свиря.
.: Може би имате някакво свое послание към хората, когато свирите?
Лешек Можджер: Музиката е по-голяма от мен. Ние никога не знаем откъде идва тя и накъде отива. Тя е като пеперудите, растенията, цветята... И ние не знаем как музиката ни спохожда, нито посланието, което носим. Тя просто извира от нас. Ние сме едни пощальони, които разхвърлят пощенски пликове, без да знаят какво е написано в тях. Вие, аудиторията, ще кажете какво има вътре...