Конният спорт е сред най-привлекателните и красиви спортове, който възпитава точност, чувство за отговорност и решителност. Наред с тези качества дава и допълнителна емоция от съприкосновението с умно и благородно животно, както и възможност да се спортува сред природата.
Историческата връзка с отдавна отминали епохи придава на спорта своеобразна романтика, редом с присъщите му динамика и красота. Самите занимания имат разтоварващ и оздравителен ефект върху човека.
Смята се, че в животинския свят конете са на второ място след слоновете по способност за запаметяване. Знае се още, че дивите коне избягват местности, където са били някога застрашени и уплашени от нещо. Ако конете не притежаваха толкова добра памет, вероятно не биха били толкова полезни за хората. Добре тренираният млад кон никога не забравя наученото. Нито пък лошо тренираният. По тази причина вредните навици трябва да се забелязват и коригират навреме.
Конете не се отличават с особени успехи на тестовете за интелигентност, макар да вършат рутинно доста сложни неща при тренировките си. Може да познавате възрастен кон, смятан за изключително интелигентен, защото сам си отваря врати и порти. Наблюдава се, че конете без работа търсят някаква занимавка, която понякога може да е и отваряне на врати. Ако успеят веднъж, тяхната добра памет им дава възможността да го правят отново пак и пак.
Връзката между ездач и кон е от решаващо значение, което означава да разбираш коня и на свой ред да го научиш той също да те разбира. Според Кодекса на поведение на Международната федерация по конен спорт през всички етапи на подготовка благоденствието на коня е от решаващо значение и никога не бива да се пренебрегва заради състезателни или комерсиални причини. Изискват се умения за управление на коня, методи за тренировка, подковаване и транспортиране, както и грижи за доброто му здравословно състояние. Естествено, правилата важат за всички - и за любители, и за състезатели. Едни от тях гласят: "Безопасността на човека е на първо място. На второ – сигурността на коня. Всичко друго е на трето място".
Дори и най-спокойният кон или най-малкото жребче могат да бъдат потенциално опасни, ако са уплашени или изненадани. Затова разбирателството между ездач и кон е много важно.
Най-широко застъпените дисциплини в конния спорт са висшата конна езда, прескачането на препятствия и всестранната езда. Тези дисциплини се наричат още класически и са включени в олимпийските игри. Висшата езда, наричана още обездка, изисква от конете безупречна подчиненост и двигателни навици. Движенията трябва да се изпълняват с лекота и пластичност. Състезателят трябва да има правилен седеж, уверено и спокойно да управлява коня, без видимо въздействие върху него. По този начин у зрителите се създава впечатление, че конят изпълнява упражненията от програмата самостоятелно.
В западните страни обучението на децата започва на 6–7 години с понита, докато у нас се започва направо със състезателни коне. Поради това начинаещите за пръв път стъпват на стремето на 10–12 години.
Предимство на конния спорт е, че няма ограничения във възрастта - може да се практикува и на 10, и на 70 години. Разбира се, необходими са старание и любов, а дали добрите резултати ще дойдат след 10, 20 или повече урока зависи от уменията на всеки човек.