Реалността на съвременния шоубизнес е такава, че ако си мениджър, е необходимо само да имаш хубава жена с микрофон на сцената, за да събереш публика. В общи линии, творческите напъни на много продукти на поп индустрията се провалиха, вместо да затвърдят позицията на жените в музиката, която проправиха артисти като Джанис Джоплин и Пати Смит. На ход са 7 от малкото дами в музиката, които наистина имат какво да кажат. Всяка една от тях отстоява идеите си по свой начин - с преобладаващ чар и в емоционална дълбочинa, където сигналът пропада и те губят връзка с останалата част от света. Всъщност, последните правят най-добрата музика.
The Donnas
The Donnas успяха да преодолеят симптома на порастването, който съсипа по-голямата част от женските банди. Един добър пример за заболели от симптома са The Runaways, които комбинираха женския сексапил и провокативното мъжко поведение, за да превземат класациите в края на 70-те и да проправят път именно за групи като The Donnas. От една страна, женското начало на The Runaways е силно осезаемо, а слуховете говорят, че The Donnas са дамският прочит на The Ramones. Истината, както винаги е по средата. Факт обаче е, че петте момичета, около които се вдигаше шум и се възползваха на максимум от духа на 90-те, и към наши дни са шлифовали звука и визията си, и продължават по пътя на уютния поп-рок, приютил толкова много хора на границата между музиката като призвание и музиката като работа.
The Donnas са директни в посланията си, слава Богу без тийн привкус вече, и оставят останалото на емоцията. В крайна сметка, сцената не е като изпит по музикална теория. Всичко е за музиката и е по-добре да си остане така.
Шарин Фу - The Raveonettes
Сърф + гаражна музика от Копенхаген? Скандинавия винаги е била отправна точка на музиканти, повлияни от американската сцена, които не веднъж са успявали да се справят по-добре и от самите американци. Като се започне от легендарния барабанист Ларс Улрих от Metallica, мине се през A-ha и Roxette и се завърши с най-новите имена като The Raveonettes, северната сцена има свой обособен стил на изразяване. Тези хора правят сърф музика, при положение, че в Дания температурата на водата е 17 градуса през лятото и няма никакви вълни! Това е музикален оптимизъм без вдъхновяващи условия...
Като част от The Raveonettes , вокалистката Шарин Фу стана част от една надигаща се вълна от артисти, които загребват директно от дълбочината на психеделията на 60-те и я забъркват с една с чисто нова депресия от 21 век. Със задълбочените авто-анализи и като добавка към всепроникващата музика на The Ravonettes, Шарин Фу добавя нещо от себе си към картината на съвременната музика, което след време може да се окаже безценно.
Шарин Фу е като дух, който винаги е бил наоколо, но едва сега е намерил микрофон, за да разкаже всичко за другата страна на съществуванет в пет албума. Засега.
Ейми Лий - Evanescence
Ейми Лий има идеалната визия и глас, за да бъде перфектната американска героиня. Ейми е като част от музикален филм за красива пианистка, която се превръща в рок звезда и печели голяма популярност, предвождайки групата си Evanescence към героични продажби и големи концерти, но в крайна сметка приказката завършва със скандал с китариста и бивш най-добър приятел Бен Мууди и разменени съдебни дела с мениджъра Денис Райдър. Албумът Fallen на практика издигна Ейми Лий като една от най-популярните рок певици от началото на века и към този момент усмивката на Ейми се отразяваше чаровно в камерите, а червеният килим отиваше на прическата й повече от всякога.
В тази история за любов омраза, драма и скандали има за всекиго по нещо и това се харесва на голяма част от феновете, поне докато бандата не издаде втори албум без Мууди. Нито един от следващите материали не постигна успеха на дебютния, но въпреки това в соловата си кариера Ейми Лий осъществи успешния запис Broken с рок бандата Seether и изпълни Freak on a Leash заедно с Джонатан Дейвис по време на MTV Unplugged: Korn. Докато приказката още беше в ход, албумът Fallen стана седем пъти платинен в Съединените щати и продаде повече от 15 млн. Копия по света. Песента Bring me to live беше наградена с приза за Най-добро хард рок изпълнение на наградитеи Грами през 2004г, откъдето групата си тръгна и с награда за най-добра нова банда.
Сериалът Evanescence подменя постоянно второстепенните герои, докато в турболенцията на шоубизнеса Ейми Лий продължава да представлява огромен талант, около който трудно се задържат други музиканти.
Алисън Мосхарт - The Kills/ The Dead Weather
Когато става въпрос за изкривявания по мантинелата на алтернативната музика, отговорна за това винаги може да е Алисън Мосхарт, която е един от най-непредвидимите артисти в последните десет години. Кариерата на певицата започва в бурните пънк води с бандата Discount, по времето когато Алисън още е известна със сценичния си псевдоним W, късата си прическа и експлозивните клубни концерти със скапан звук, но много истинско настроение. С The Kills Мосхарт се преориентира към инди/ алтърнатив сцената и заедно със загадъчния си другар Hotel издаде Keep on your mean style през 2003 г. Този албум индиректно заявява: The Kills нямат стил, всичко звучи толкова непосредствено, все едно свирят в момента на живо. Мосхарт предава част от това усещане в колаборациите си с Primal Scream и Placebo, а през 2008 г. харизмата й се сблъска с тази на Джак Уайт от The White Stripes и около тях се формират The Dead Weather, които се явяват поредния музикален експеримент на хамелеона Уайт, както и една от най-забележимите рок банди към момента.
Засега дори изглежда, че The Kills остават на заден план, тъй като на Алисън Мосхарт й допадна да участва в енергичния нон-стоп рок концерт, който се случва в главата на Джак Уайт.
Cat Power
Понякога само идеите стигат, за да бъдеш чут от хората. Друго е обаче да го изпееш с китара в ръка. Кет Пауър без да иска се оказа в центъра на ъндърграунд музикалния свят, където й е отредено специално място. Шан Маршъл, по известна като Кет Пауър, е един от онези образи, които не остават незабелязани и които не могат да се спрат на едно място, все едно търсят нещо, което не могат да открият. Семейството на певицата постоянно се е мести в ранните й години и това изглежда е провокирало скитническото у Шан, защото тя така и не завършва училище, започва да се мотае по клубовете с бандите и да прави всички онези неща, които майка й е казала да не прави.
Около многобройни партита, поводи и празници по клубове и купони, Кет Пауър се запознава с много лица от музикалния свят, които я въвеждат в средата и постепенно тя започва да записва. Вродената й артистичност намира израз в различни колаборации, пърформанси и импровизации в Ню Йорк. Неочаквано или не, Кет Пауър успя да си създаде име на алтернативен изпълнител, населяващ самобитен носталгичен стил, който пасва на много хора, включително гръндж героите Еди Ведър и Дейв Грол, които се включиха в записите на албума You Are Free.
Шан Маршъл или Кет Пауър? Пънк по душа, преброила задължителните проблеми с пороците, Кет Пауър дължи на музиката повече, отколкото може да върне, въпреки че се опитва.
Моник Пауъл - Save Ferris
Save Ferris отидоха до там, където No Doubt зарязаха ска звука и продължиха да избутват границата на ска-суинг територията все по-напред. Свежа ска за свежи бири, приятен женски вокал за по-спокойни събития, слънчев стил, зареден с калифорнийско слънце, Save Ferris са купонджийска банда за всякакви вкусове. Освен небрежен вид, групата притежава непринудения чар на вокалистката Моник Пауъл, която придава необходимия блясък за една формация, чийто корени биха могли да бъдат открити почти навсякъде в историята на музиката. Бандата осъществява стилен пробив и подписва заветния си първи договор, след като печели Грами за най-добра група без лейбъл, но нещо в Save Ferris идва в повече, защото бандата така и не успя да направи своя голям удар. Магията на групата обаче, е толкова силна, че когато Моник Пауъл я напусна, тя финансира прощално турне For the Fans през 2003 г., по време на което изпълняваше парчета от репертора на Save Ferris.
Сега, няколко години по-късно Моник е вече е дълбоко във водите на рокендрола с новата си група The Mojo Wire. Гласът е същият, сценичното поведение е запалително, за голямата публика завесите вече скриха Моник Пауъл, но искрата продължава да я има и е хубаво,когато това наистина е най-важното.
Ейми Наш - Black Ryder
Ейми Наш има вид на човек, на който не му се иска да е толкова обаятелен, колкото всъщност е. Вокалистката на The Black Ryder има излъчване, което придава тежък магнетизъм на музиката на бандата. Лениво точещият се микс от бавен рок с психеделични влияния е перфектен за сцена на драматично възмездие във всеки уважаващ себе си нео-уестърн на фона на австралийската пустиня. Цялото творчество на дуото Black Ryder до този момент се изчерпва с албума Buy The Ticket, Take The Ride, заглавие, което несъмнено е почерпено от творчеството на гениалния Хънтър Томпсън и включва редица изпълнители като гост музиканти, сравнително по-известни, сред които са Лий Шапиро и Питър Хейс от Black Rebel Motorcycle Club. Легендите The Cult оцениха таланта на Ейми Наш и Скот Фон Рипер и ги поканиха да подгряват по време на австралийското им турне, както и като и за част от американската обиколка.
Black Ryder не изразяват, ами направо изхвърлят емоциите си в музиката, която правят. В общи линии, всяко парче с Ейми Наш звучи като нещо твърде лично, което предпочиташ да запазиш за себе си.
