Книгата „Трактати“ на Хипократ

Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментариите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им.

Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения и лечебни препоръки са наивни, а някои дори погрешни. Но и не може да бъдат подминати постиженията на първолечителя и школата му при третирането на проблема за храненето, осмислянето на влиянието върху здравето на географската среда и сезоните, както и поразителната прозорливост, че тялото боледува, когато се разстрои вътрешното му равновесие. В трактатите мъдрост и заблуди се редуват, емпирично обусловената далновидност и подвеждащото късогледство на опита се намират в странно за нас, но напълно приемливо за онази епоха съчетание.

Дори сега, когато в култ е издигната медицината на доказателствата и постоянно излизат ръководства по диагностични и лечебни проблеми, интуицията, а също наблюдателността и гъвкавата мисъл на лекаря не могат да бъдат изместени и от най-съвършените уреди и най-прецизните лабораторни методи. Така ще бъде и занапред.

В какво би се превърнала науката медицина без бисерните зрънца на изкуството в недрата ѝ.

Проф. д-р Филип Куманов, дм, дмн

Преводът е направен от старогръцки език по изданието „Loeb Classical Library“.

„Hippocrates“, Volume I (Loeb Classical Library, No. 147)

„Hippocrates“, Volume II (Loeb Classical Library, No. 148)

„Hippocrates“, Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150)

За автора

Хипократ от остров Кос е почитан като Баща на европейската медицина, а клетвата от „Хипократовия корпус“ се смята за основа на лекарската етика. Той получава неувяхваща слава заради събраните по-късно съчинения с неговото име. Запазени са няколко животоописания: „Животът на Хипократ според Соран“; статия във византийската енциклопедия Суда от Х в.; 48 стиха от византийския писател Йоан Цец от XII в.; анонимен латински ръкопис от XII в.; две арабски биографии от X–XII в. Вероятно са били ползвани биографични бележки, прикачени към Хипократовия корпус, но според специалистите автентичността им не може да се приеме.

Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.

Откъс

Увод

Съчинението на Соран било открито в началото на един от най-ранните ръкописи на „Хипократовия корпус“ – „Марцианус Венетус“ от XI в. Според него Хипократ бил роден на остров Кос през 460/459 г.пр.Хр. и произхождал от род, водещ началото си от героя Херакъл и бог Асклепий. Първо учил лечебното изкуство при баща си Хераклиад, а след това при Херодик, като някои твърдели, че бил ученик и на софиста Горгий от Леонтини и на философа Демокрит от Абдера. След като завършил обучението си, напуснал родното си място заради сън, според който трябвало да се установи в областта Тесалия в Северна Гърция. Бил повикан да лекува от лудост философа Демокрит, както и да спаси илирийците и пеонийците от чума. Предсказал, че към областта Атика приближавала чума, и се погрижил за градовете. Спасил родния си остров Кос по време на Пелопонеската война, заради което получил големи почести от жителите му, но също от пелопонесците и атиняните. Изживял последните си дни в Тесалия на преклонна възраст, като предал изкуството на синовете си Дракон и Тесал. Относно съчиненията му имало неясноти, тъй като някои му били приписвани, а и неговите имали различен стил, вероятно според възрастта му, на която ги е писал. Гробът на Хипократ бил близо до град Лариса и там живеели пчели, които лекували с меда си.

Плиний Стари (23–79) в 29 книга от съчинението „Естествена история“ разказва историята как Хипократ преписвал оставените от излекуваните болни напътствия в храма на Аклепий и след това ги използвал в леченията: „Тогава Хипократ, родом от остров Кос, известен и процъфтяващ остров, посветен на Асклепий, направи медицината известна. Разказва се, че било обичай излекуваните в храма на този бог да записват целебните средства, така че впоследствие същото да помогне и на други, а пък Хипократ ги преписал. Според Варон, след като храмът бил изгорен, на негово място той направил лечебница, наричана клиника.“

Славата на Хипократ се дължи на елинистическите учени от Александрийската библиотека, събрали в „Хипократов корпус“ (Corpus Hippocraticum) над 60 съчинения, написани в периода 450–350 г.пр.Хр. от различни автори от гръцките медицински школи в Книд и Кос, както и от италийските школи в Кротон и Сицилия. Александрийските учени отбелязвали различния стил и противоречивото съдържание в трактатите, като смятали, че едни съчинения са дело на самия Хипократ, а други – на негови съвременници и последователи. Както лекари, така и граматици изработвали речници и пишели коментари към изданието. Векове по-късно в Рим по времето на император Нерон те са каталогизирани от лексикографа Ероциан, който съставил и речник на термините.

Истинското признание за Хипократ води началото си от римската епоха с възхвалата му в съчинението „За медицината“ на Авъл Корнелий Целз. Още в увода се посочва ролята му на лекар и учен: „Ученикът на Демокрит, както вярват някои, Хипократ от Кос, пръв от всички достоен за споменаване, прочут и в медицината, и в красноречието, отделил това учение от заниманията с философия.“

През II в. „Хипократовият корпус“ бил ревизиран и коментиран от най-големия римски лекар Клавдий Гален. Систематизацията на творбите следва отделните направления в корпуса: „Теория на медицината. Анатомия. Физиология. Патология“, „Етика“, „Диететика“, „Прогностика“, „Хирургия“, „Очни болести“, „Акушерство и гинекология“, „Детски болести“, „Афоризми“ и „Биографични легенди“.

През Ренесанса се засилил интересът към Хипократовите съчинения, като първото издание било на Ян Корнариус през 1538 г. През XIX в. били открити нови средновековни трактати, приети от специалистите като част от корпуса.

Промяна във вижданията на изследователите настъпила след като Лудвиг Еделщайн през 1931 г. публикувал дисертацията си върху Хипократовите съчинения, в която изразявал скептицизъм относно авторството на историческата личност Хипократ. Оттогава в научната литература се използва изразът „Хипократов автор“. Съвременните учени са на мнение, че по-скоро трябва да се обърне внимание на идеите в съчиненията, а не на това кой ги е създал.

В Предговора към том I на изданието на „Loeb Classical Library“ преводачът У. Джоунс пише: „Ако сега разгледаме Хипократовата колекция, ще открием, че в никой трактат няма суеверие, в много има философска софистична реторика и сред останалите някои са чисто технически учебници, докато други са дело на велик и достоен ум, следващ строгостта на Перикловия период и без да са отличително оригинални, превръщат най-добрите тенденции в гръцката медицина в нещо, което буди възхищение у лекари и учени.“

Изследователите очертават не само областите, към които се отнасят съчиненията, но и характера им, разделяйки ги на трактати за специалисти и неспециалисти, части от научни съчинения, лекции за студенти и начинаещи, записки, философски размисли. За някои се предполага, че представляват механичен сбор от различни части и така са се запазили в следващите издания. Обединява ги йонийският диалект, макар в Книд и на о-в Кос, откъдето са били повечето автори, да се използвал дорийският. Откриват се различни философски влияния, понякога с противоположен характер.

В тази връзка е мнението на У. Джоунс, че трактатите са останки от библиотеки към медицинските училища и към храмовете, в които се е практикувала религиозна медицина. В подобни библиотеки се съхранявали книги от различно време, медицински записки, описания на болести, лечения и лечебни средства, бележки и т.н.

Първото съвременно издание на „Хипократовия корпус“ принадлежи на френския филолог Емил Литре: „Oeuvres complètes d’Hippocrate“. Ed. par Emile Littré. Paris, 10 vols. 1839–1861. Други известни публикации са: в Германия – Corpus „Medicorum Graecorum“ (1927–2014), в САЩ – изданието на „Loeb Classical Library“ в 11 тома на Harvard University Press (1923–2018) и във Франция – „Collection des Universités de France“, Les Belles Lettres, Paris (1920–2018).

Представените в това издание трактати са писани към края на V в.пр.Хр. и илюстрират развитието на философските теории и медицината, като предоставят информация за опитите на старогръцките натурфилософи да обяснят света и съществуването на живите същества, както и за схващанията на практикуващите лекари за естеството на лечебното изкуство. Те са ценен източник не само като техническа литература, но и са свидетелство за развитието на ранната гръцка проза.

Настоящият превод е направен от старогръцки език по изданието „Loeb Classical Library“: „Hippocrates“, Volume I (Loeb Classical Library, No. 147); „Hippocrates“, Volume II (Loeb Classical Library, No. 148); „Hippocrates“, Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150).

Ирена Станкова

Закон

Медицинското изкуство е най-благородното от всички изкуства; поради невежеството на едни, които го практикуват, и на други, които го осъждат необмислено, вече е изостанало от останалите изкуства. Струва ми се, че грешките на лекарите произлизат от това, че в полисите няма законоустановено наказание единствено за медицината освен безчестието, но то не засяга тези, които сe занимават с нея. Самите те приличат много на статисти в трагедиите – имат външен вид, облекло и актьорска маска, но не са актьори. По същия начин мнозина се наричат лекари, но малцина наистина са такива.
Този, който истински желае да изучи медицинското изкуство, трябва да притежава природни качества, да премине обучение, да живее на благоприятно място, да бъде възпитаван от детска възраст, да бъде трудолюбив и да разполага с време. Най-напред се изискват природни качества, защото, когато природата се противопоставя, всичко е напразно, но щом природата напътства, пътят е най-добър; обучението в изкуството се нуждае от умствени усилия, наставления от детска възраст и място, подходящо за учене. Към това се прибавят трудолюбие в продължение на дълго време и природно влечение към науката, за да донесе обучението узрели плодове.
Изучаването на медицината е подобно на това, което се ражда от земята. Природните ни качества са като почвата, наставленията на учителите са като семената, възпитанието от детска възраст е като навременната сеитба, мястото за учене е като храната за растенията от заобикалящия ги въздух, трудолюбието е като земеделието, а времето ги подсилва и храни.
Тези, които са предложили нужните качества за лечебното изкуство и са получили истинско знание, като са пътували по полисите, трябва да се приемат като лекари не само на думи, но и в действителност. Липсата на умение е лошо владение и наследство, насън и наяве не дава спокойствие и удовлетворение, подхранва страхливостта и самонадеяността. Страхливостта показва безсилие, а самонадеяността – посредственост. Науката и мнението са две отделни неща, първата поражда знание, второто – невежество.
Свещенодействията се разкриват само на посветените; не е позволено да се показват на хора, преди те да са въведени в тайнствата на знанието.

Книгата „Трактати“ на Хипократ можете да закупите с 20% отстъпка в Издателство Изток – Запад!