Георги Тенев едва ли има нужда от представяне. Автор на няколко изключително успешни романа, той е един от най-ярките гласове в съвременната българска литература. Разказите му са кратки и многопластови като историите, които разказват, а понякога и болезнено реалистични.
Този път няма да ви разказваме за писателя. Ако по някаква случайност не знаете кой е Георги Тенев, достатъчно е да кажем, че той е авторът на сборника с разкази "Жената на писателя". Пълната библиография и списъка с международни отличия можете да откриете и сами.
Онези от вас, които са чели и харесали романа му "Български рози", бихме могли да уверим, че "Жената на писателя" няма да ги разочарова. Причините да се съсредоточим върху книгата, пренебрегвайки нейния автор, е единствено фактът, че той е достатъчно добре познат на българските читатели.
Факт е, че в световен мащаб издателите предпочитат романи. Може би защото читателите ги предпочитат. Независимо как се е наложила тази тенденция, тя се утвърди чувствително през последните години и именно тя прави появата на всеки сборник с разкази нещо особено.
"Жената на писателя" е интересна мозайка от напълно самостоятелни истории, обединени от емоционалния си заряд. В разказите има нотка тъга, облечена в най-различни форми: носталгия, съжаление, невъзможност. Има откровена ирония, има политически послания, има романтика. Персонажите са трогателни, болезнено откровени, отчаяни или изпълнени със съмнения, многолики и истински.
Тези толкова живи герои се разхождат по улици, които познавате. Попадат в ситуации, които са ви познати. Виждат живота от ъгъл, от който едва ли сте се сетили да го погледнете. Понякога излизат неочаквано от рамката на сивото ежедневие, понякога влизат в него, за да го преоткрият по неочакван начин.
Разказът, дал заглавието си на целия сборник, е от онези истории, в които динамичното действие е заместено от бавно, но неотменно случване на нещата. Неща, които се случват сякаш извън нас и въпреки нас, неща, които са се случили някога и определят кои сме, неща, които очакваме да се случат, без да съберем достъчно смелост да ги предизвикаме.
"Книгата е някакъв тромб, болест, температура, която тялото отделя. Веднъж изведена от тялото, тя принадлежи на безименното пространство" − казва един литературен критик в разказа. Някъде по средата на своето ново изследване той е открил, че жената на писателя го интересува повече от самия писател. Всъщност повече от литературата. Просто защото е истинска.
Книгите са изгубили очарованието си, срещата с колегите е "вампирска сбирка", която само изсмуква енергия, литературната дискусия е траурна. Дали обаче достигането до този извод е достатъчно, за да се промени нещо.
От колебанията в любовта, през спомените от детството, излезли сякаш от минал живот, до една оставка, гениална в своята имперсоналност, внасяща нотка сюрреалистичност сред историите в сборника, "Жената на писателя" е пътешествие през реалността. Нашата реалност, която познаваме, в която живеем, но за която твърде рядко се замисляме. А тя, изненадващо, би могла да бъде дори вдъхновяваща.
Най-прекият път към "Жената на писателя" е ТУК.
