Jagten (Ловът) е филм на датския режисьор Томас Винтерберг (Thomas Vinterberg). Лентата беше номинирана за награда BAFTA за най-добър чуждоезичен филм и беше част от програмата на тазгодишния София Филм Фест. За изпълнението на главната роля във филма Мадс Микелсен (Mads Mikkelsen) е отличен с награда за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан.
Jagten (Ловът), по-известен с английското си заглавие The Hunt, е спокоен, сдържан и, точно затова, изключително въздействащ филм. Болезнено реалистичен, но без излишен натурализъм, той ще ви ужаси много повече от всеки кървав хорър, който сте гледали.
Томас Винтерберг (Thomas Vinterberg) е добре познат на киноманите с работата си като сценарист и режисьор на The Celebration (Festen), с който печели наградата на журито на фестивала в Кан през 1998 година, норвежката филмова награда Amanda за най-добър филм, както и номинации за "Златна палма", César, "Златен глобус" и награда BAFTA за най-добър чуждоезичен филм. Друг успешен проект на Винтерберг е филмът Submarino, който му донася номинация за "Златна мечка" през 2010 година. 
Успехът на The Hunt не е изненадващ - не само защото Винтерберг е доказал качествата си като сценарист и режисьор, но и защото главната роля е поверена на Мадс Микелсен (Mads Mikkelsen). Датският актьор, когото повечето от вас вероятно са гледали в холивудски заглавия като The Three Musketeers, Clash of the Titans и Casino Royale и на когото беше поверена ролята на Игор Стравински в Coco Chanel & Igor Stravinsky, се справя брилянтно с една изключително сложна роля.
Ако сте фенове на датското кино и на Мадс Микелсен, заслужава си да гледате Valhalla Rising и номинирания за "Оскар" A Royal Affair. На Микелсен е поверена и главната роля в наскоро стартиралия сериал на NBC Hannibal. За изпълнението си в The Hunt актьорът е отличен с награда на фестивала в Кан и е номиниран за European Film Award. 
Историята в The Hunt е зловеща, главно защото е много реалистично пресъздадена. Една на пръв поглед съвсем дребна лъжа се оказва достатъчна, за да разруши напълно един човешки живот. Оказва се, че лъжата е очевидна, но не е безобидна. Темата, която засяга, я прави изключително опасна. Особено в едно малко общество, в което няма тайни и всяка сянка, паднала върху нечие име, остава завинаги. 
Лукас (Мадс Микелсен) е учител. Наскоро разведен и борещ се за попечителство над сина си, той трябва да се справи с още една трудност - единствената работа, която успява да си намери, след като затварят училището, в което е преподавал, е като възпитател в детската градина. Освен лова и срещи с приятели в живота му постепенно започват да се случват и други положителни неща - намира си приятелка, синът му иска да се премести при него.
Само че всичко се обърква, когото дъщеричката на най-добрия му приятел измисля странна и притеснителна история, която разказва на директорката в детската градина. Причината е психологически феномен, вследствие на който силната привързаност на дете към възрастен понякога излиза извън контрол.
Малката Клара, която е странно, разсеяно дете с богато въображение и страда от липса на внимание, е силно разстроена, когато винаги внимателният и добър Лукас й прави безобидна забележка като възпитател. 
В едно толкова малко общество, каквото е обществото в The Hunt, съмнението за сексуален тормоз на дете, колкото и очевидно лъжливо да е, е достатъчно, за да предизвика ужас и да разруши напълно живота на Лукас.
Неговата невинност, която е очевидна през целия филм, по никакъв начин не прави реакцията на останалите неразбираема. Жестокостта, с която се отнасят към него убедените във вината му родители, е точно толкова разбираема, колкото и яростта, с която го защитават близките му. 
Самият Лукас е ужасен, объркан и потресен от случващото се и най-вече от реакцията на хора, които е смятал за свои приятели и които са убедени във вината му. Въпреки това не се отказва и продължава да се бори да докаже невинността си. Дори след като успява обаче и привидно изглежда, че си е върнал общественото доверие, сянката паднала върху него, продължава да го преследва.
