Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в този сборник. В него ще откриете диалог между носителя на Нобелова награда за физика Роджър Пенроуз и Емануеле Северино, един от най-изявените италиански философи. Ще имате възможност да проследите пътя, изминат от Пенроуз от „Новият разум на царя“ до „Сенките на ума“ и отвъд; ще се запознаете с неговото сътрудничество със Стюарт Хамероф и с развитието на теорията им за съзнанието. Ще разберете и какво може да ни каже античната философия за изкуствения интелект. Дали двете страни ще намерят общ език? Ще успеят ли физиците да открият отговор на загадки, които философите обмислят от хилядолетия? Какво ни казват квантовите теории на полето и на информацията за паметта, сетивното възприятие и свободната воля? Може ли новите технологии да ни дадат ключ към безсмъртието?
192 с., мека корица, 25 лв.
Автори:
Роджър Пенроуз, Математически институт, Оксфордски университет, Оксфорд, Великобритания
Емануела Северино, Бреша, Италия
Фабио Скардили, Математически факултет, Миланска политехника, Милано, Италия
Инес Тестони, Катедра по приложна психология, FISPPA, Университет на Падуа, Падуа, Италия
Джузепе Витиело, Физически факултет, Университет на Салерно, Фишано, Италия
Джакомо Мауро Д’Ариано, Физически факултет, Университет на Павия,, Павия, Италия
Федерико Фаджин, Фондация „Федерико и Елвия Фаджин“, Сан Франциско, САЩ.
***
Фабио Скардили: Гледните точки на двамата основни докладчици, специалиста по математическа физика Роджър Пенроуз и философа Марсело Северино, очевидно са доста различни. Въпреки това читателят скоро ще установи, че и двамата са на мнение, че все още не разполагаме с „интелигентни устройства“ и че ако се придържаме към гледната точка на т.нар. силен изкуствен интелект (понастоящем широко приета), никога няма да можем да създадем такива устройства. Това мнение се подкрепя също от авторите на други текстове в книгата, макар и по специфичен за тях начин.
В своя доклад Пенроуз се фокусира върху понятията „интелект“, „разбиране“ и „съзнание“. Тъй като е математик, той се шегува, че „връзките между думите са по-важни за мен от тяхното „истинско“ значение“. Иначе казано, връзките между понятията са по-показателни от съдържателните им дефиниции. Ето защо Пенроуз изхожда от идеята, че думата „интелект“, поне в стандартната ѝ употреба, е свързана с „разбиране“, а „разбиране“ изисква „осъзнаване“ или „съзнание“. Преминавайки през редица примери, които обсъжда подробно, Пенроуз показва, че машините или компютърните програми, с които разполагаме днес, са изчислителни устройства, които, макар да са усъвършенствани, по същество се основават на идеалния първообраз на машината на Тюринг. От своя страна „интелект“ и „разбиране“, изглежда, се характеризират чрез свойства, които не се свеждат до изчислимост. Интелектът е нещо повече от способност за извършване на изчисления. Примери, свързани с шаха, математическата индукция (вълнуващата теорема на Гудстийн), паркетирането на евклидовата равнина (чрез полиомино, което не може да бъде постигнато чрез изчислителни алгоритми), демонстрират, че „разбирането е нещо, което не се постига чрез правила“. Следователно общо качество на разбирането е това, че то не се свежда до алгоритъм, и според Пенроуз то не е нито част, нито продукт на (изключително) сложна система от правила (алгоритъм).
В ядрото на критиката на Северино, отправена срещу идеята за „изкуствен“ интелект, или „изкуствено“ съзнание, е идеята за „производство“. Както е типично за философската позиция на Северино, грешката, основният нихилистичен пропуск на западната философия (и цивилизация), се крие в глагола „произвеждам“. Макар и на пръв поглед съвсем невинна, идеята за производство, poiesis на гръцки, крие в себе си схващането, че нещо може да бъде създадено от нищо и (при желание) да бъде сведено обратно до нищо. Според Северино това, че нещата могат да бъдат създавани и унищожавани, убеждението, че те блуждаят между съществуване и несъществуване, съответно „ставането“ на нещата, което за нас е съвършено очевидно, всъщност не се потвърждава от наблюдението, а е част от теория, която е само една от възможните интерпретации на реалността наред с много други. Зад това упорито убеждение се крие призракът на нихилизма: убеждението, че всяко едно нещо всъщност е нищо.
Ясно е, че според тази гледна точка идеята да се произведе изкуствен интелект не е нищо повече от проява на дълбокия нихилизъм, който е обзел западната цивилизация.
Северино не спира дотук. Той констатира, че разбирането на Платон за „производството“ като „причина, която кара нещо да премине от несъществуване в съществуване“, прониква в западния начин на мислене като цяло – във философията, икономиката, правото и математическите науки, и неизменно се третира като самоочевидна. Освен това западният начин на мислене третира Човека като единственото същество, способно да организира нужните средства за целите на производството. Както добавя Северино в тази връзка, точно това е дефиницията за машина! Единствената разлика е, че за момента машините не притежават цели: „Човекът е машина, която организира средствата с оглед на производството на цели, имайки предвид тъкмо наличието на целите, идеалното им присъствие.“
Книгата „Изкуствен срещу естествен интелект“, със съставител Фабио Скардили, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
