Едва ли у нас има много хора, които да не са чували името Иван Славков. Батето, както бе по-известен, си отиде дни, преди да навърши 71 години, хвърляйки в шок както близките си, така и цялата масова общественост.
Напук на всички слухове и коментари за страстта си към чашката обаче, дори и вече покойник, Иван Славков за пореден път успя да изуми всички. Броени дни след неочакваната му кончина, медиците потвърдиха причината за смъртта – белодробно заболяване, към което Батето явно се е отнесъл без необходимото внимание.
За сметка на това, въпреки че приживе най-често можеше да бъде видян на светски събития с тузарска пура и чаша уиски в ръка, както подхожда на типичен бохем, черният му дроб е останал в перфектно за възрастта му състояние. Тук спокойно можем да използваме и думите на близкия му приятел, бившия вътрешен министър Румен Петков, пред който лекарите от Правителствена болница са споделили, че е като на "студент спортист".
До фаталния край се стигнало неочаквано – и самият Славков явно не е предвиждал подобен изход, тъй като дни преди това се шегувал с екипа по-бързо да го вдигнат на крака, че "имал работа да върши" и дори желаел да се лекува в домашни условия.
Безспорно, въпреки явното раздвоение в мненията за личността му – от "Осанна" до "Разпни го", Батето бе и си остава една от най-колоритните фигури в родната общественост. Едва ли скоро ще можем да срещнем някой с подобно чувство за хумор, което макар честичко да граничеше с цинизма и да бе на ръба на простащината, не оставяше никой равнодушен.
Тези, които го познаваха, бяха свикнали с него и затова и нямаше обидени, дори и шегичките често да бяха за чужда сметка. Батето бе народен човек - човек, с който да се отпуснеш и забавляваш, човек, който никога не се взе насериозно, въпреки че през кариерата си е заемал редица важни постове – от шеф на БНТ до ШЕФ на БФС или пожизнен член на МОК.
Вероятно и точно заради контраста, реплики като "Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но това е, защото държавата е в нокаут" или "Уволнявам феновете" (на въпрос дали ще уволни националния селекционер Пламен Марков) си остават култови (макар на нас да ни е любима тази след финала за Купата Левски - ЦСКА 2:1 - "Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпи. Идеално е за цветна телевизия").
Най-куриозното е, че според майка му и баща му, като дете Иван Славков всъщност е бил доста свит и притеснителен. Израснал на столичната "Пиротска" срещу църквата "Св. Никола", а тренировките по водна топка в отбора на Септември били единственото занимание, което го вълнувало по това време. Със знаменитото му амплоа трудно свързваме и сполетялата го през 1966 г. трагедия, когато едва 25-годишен остава вдовец. Първата му голяма любов и първа съпруга - стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на полет от БГА "Балкан", пътуващ за Братислава.
От този миг насетне и като че ли настава промяната – най-добрата й приятелка Людмила, която до този момент е тайно влюбена в него, решава да разкрие чувствата си. Фактът, че е дъщеря на генералния секретар на БКП Тодор Живков лесно подтиква Славков към действие и през 1968 г. двамата се женят, а като зет на Тато, той става една достойна за внимание светска фигура. Тогава все още работи като журналист в "Работническо дело" и "Труд", но скоро логично се преориентира към по-амбициозни постове.
През 1972 г., не и без съдействието на важния си тъст, става генерален директор на БНТ, а няколко години след това оглавява и ПФК Левски. В Националната телевизия е до 1982, след което е избран и за председател на БОК. На кариерата му обаче, едва ли има смисъл да се спираме надълго и нашироко – ще обърнем повече внимание върху личния живот и брака му с Людмила, за който никога не е отричал, че е изиграл ключова роля в изкачването му по стълбите на българската общественост.
Според проф. Никола Георгиев, Батето влиза в династията "Живкови" по схема, според която бащата управлява държавата, дъщерята – културата, а зетят – физкултурата. Периодът в БНТ и Левски, той определя като нужната му школовка за шеф, именно Славков създава (заедно с Пеко Таков и Кеворкян) легендарното "Всяка неделя".
Но възходът му в кариерата е за сметка на личния живот и Людмила често страда от поведението на съпруга си, който доскоро е считала за "идеала си за мъж". Слуховете говорят, че Славков се забавлява до късно с младите служителки в БНТ и често се увлича по чашката, а тя се затваря все повече в себе си, страдайки вътрешно.
"Винаги съм имал само една голяма любов – Светла", признава след години Батето, с което и потвърждава, че се е съгласил на брака заради възможността да блесне под светлината на прожекторите.
През 1973 г. Людмила претърпява тежка автомобилна катастрофа, от която оцелява по чудо. Намира утеха в източните философии, завързва близки отношения с Ванга, но не й е писано да е за дълго - седем години по-късно, броени дни преди 40-ия й юбилей, тя умира при мистериозни обстоятелства, макар официалната версия да е злополука в банята. Оставя след себе си сина си от Батето - Тодор Славков.
"След катастрофата, тя просто вече не бе същият човек. Имаше тромби в мозъка, счупване в основата на черепа. Беше цяло чудо, че живя толкова години след катастрофата", споделя по-късно Батето. Дори и без нея, той не губи бохемския си дух, с който го свързваме в последните десетилетия (а и не бива да забравяме, че и след падането на комунизма и Тодор Живков от власт, Славков остава на апетитни ръководни постове). Има мнение по всички злободневни въпроси и честичко напада словесно капитализма и САЩ, които за него са довели промените в България.
"Не ми говорете за Америка, такава държава не съществува за мен. Аз закрих САЩ, те са вече само един военен полигон и производствено предприятие" – е само една от ласкавите му реплики в тази насока.
Батето обаче, изчезва от светския небосклон не заради САЩ, а заради Великобритания. През 2005 г. става жертва на разследващ журналист от BBC, който се представя за бизнесмен от измислена британска компания, опитваща се да купи гласа му като член на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Нищо неподозиращ, Славков пада в капана и скромно признава пред скритата камера, че е готов срещу съответната сума да подкрепи английската столица.
От този момент нататък, след избухналия скандал той е лишен от правата си като член на Международния олимпийски комитет, като този акт автоматично го сваля и от поста Председател на БОК. Месеци по-късно губи и битката за президент на БФС от Борислав Михайлов.
Така, в последните години от живота си се отдава на семейството и третата си съпруга – манекенката и бивша половинка на актьора Николай Сотиров, Валя. Двамата с Батето били заедно цели 11 години, преди Славков отново да склони да се ожени. Връзката им оцеляла дори и след скандала с родната филмова и театрална звезда, за който се говори, че лично ходил да моли "конкурента" си да не проваля брака му.
Къде слухове, къде истина - до последния си миг Батето живя живот като из холивудска приказка. С върхове и падения, с успехи и провали, с класата на човек, който винаги е бил под светлината на прожекторите.
