Поредицата "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, или вече известна само като "Игра на тронове", започва да излиза още през 90-те години на 20 век и бавно, но сигурно заема своето място сред най-добрите фентъзи творения, редом до издигнатата на пиедестал "Властелинът на пръстените" от Джон Р.Р. Толкин.
Това са книги, които изначално са любими на т.нар. нърдове, но започват да печелят сърцата на все повече хора. Причината? Мечовете, сексът, голотата и интригите – нашето бягство от реалността. Но дали?
На хората, чели повечко история, доста от нещата ще им се сторят познати. Някои от сюжетните линии, които Мартин описва, са базирани на реални исторически събития, тук умело преплетени с фентъзи елементи – неочаквано добра комбинация.
Мартин ни въвежда в този жесток, но очарователен свят, запознавайки ни интимно със своите герои, с техните истории и стремежи, като същевременно ни показва, че изобщо нямаме представа какво се случва. А кой може да устои на това?
Книгите са комплексни, написани интелигентно и увлекателно. Това е поредица, която от година на година печели все повече фенове. А какво е допринесло за тази масова истерия?
Когато през 2011 г. Мартин решава да филмира първата книга, започва масова истерия от публиката. Хора, чели и нечели книгите, отстояваха позицията си на заклети фенове. След като излезе сериалът, книгите започнаха да се радват на още по-голям интерес. Изкуството във всеки един аспект продава.
Сериалът получи заслужен отзвук от публиката поради липсата на комерсиалност и поради факта, че се различава от до болка познатите "кримки" и еднотипни герои. Въпреки че сценаристите "отрязаха" голяма част от книгите (което е неизбежно), успешно успяха да пренесат средновековната атмосфера на Мартин и на малкия екран.
Факт е, че сериалът надминава всички правени досега фентъзи адаптации на книги. Както в Шекспировите пиеси, така и в "Игра на тронове" Джордж Мартин поставя етични, екзистенциални и преди всичко политически дилеми.
Книгите имат достатъчно неинтелектуален материал, за да приковат вниманието на всеки. Авторското умение да си под напрежение не е за пренебрегване. В това е чарът на книгите. Когато си помислиш, че си разбрал какво става, се случва невероятен обрат.
И да се върнем на основната тема – дали е заслужена или не истерията по Джордж Мартин? Аз смятам, че е. Хората, макар и прекалявайки, са склонни да обръщат повече внимание на неща, които не ги засягат пряко, и търсят начин да избягат в друга реалност.
Адреналин, емоции, неочаквани обрати в сюжета – това са нещата, които привличат хората и ги карат да се връщат за още... Майсторското умение на Мартин да подсили противоречивите чувства у нас – силно да симпатизираме на едни герои, а други да мразим от дъното на душата си – го прави достоен за истерия, да.
