Няколко часа преди паметния концерт на Steve Vai в София, виртуозният китарист отговори на въпроси на български журналисти.
Интервю с него взе и водещия на предаването "Фрактура" на Tелевизия ММ Васко Катинчаров. Запис на интервюто, както и материал от самия концерт, ще бъде излъчен във "Фрактура" на 27-ми ноември.
.: Би ли представил музикантите, с които ще свириш тази вечер?
В групата ми в последните четири години влизат – Джереми Колсън на барабаните, той е музикант от Сан Франциско. Дейв Уейнър, китарист, с когото свиря отдавна. Тони Макалпайн на синтезаторите, а също и китарист. Той е универсален музикант. И Били Шийън, с когото сме свирили заедно преди години в бандата на Дейвид Лий Рот. Без съмнение Били е най-уникалният басист, с когото съм се качвал някога на сцена. И това е самата истина.
.: Кои са добрите и лошите страни да бъдеш прочутият китарист Steve Vai?
Добрите и лошите страни да бъдеш Steve Vai е същото като да бъдеш който и да било. Аз имам същите проблеми и добри моменти в живота си както другите хора. Добрите страни са, че мога да правя музиката, която обичам, без никой да ме притеснява и да ми казва как точно трябва да звуча. Още едно положително нещо е, че мога с музиката си да идвам в държави като България, където хората разбират това, което искам да им кажа. И това ме прави щастлив. А относно лошите страни да бъда Steve Vai.... няма такива.
.: Кой е Steve Vai извън образа на музикант, който ние познаваме?
Това е човекът, с когото говориш в момента. Няма никаква разлика между музиканта Steve Vai и човека, който седи пред теб сега. Тази част от мен, която се занимава с правенето на музика, така изразява себе си с похватите на музиката. Когато правиш интервю, ти се интересуваш от човека, с когото разговаряш. Вниманието ти е насочено към него. Но когато не си в образа си, познат на хората, ти си себе си. И при мен е така. Живея нормален живот, имам приятели, семейство. В момента разговаряш с мен за музика и засягаш една от страните на личността ми. Това е същото, което правиш и ти. След малко ще направим интервюто и след това от репортер ти пак ще се превърнеш в себе си.
.: Чувстваш ли напрежение, когато пишеш нови песни и хората винаги очакват да си на супер ниво?
Според мен хората не очакват нищо. Когато започна да пиша песни, правя това, което на мен ми харесва. Преди години, в миналото, феновете имаха някакви конкретни очаквания към мен, но всъщност това което очакват е... неочакваното. Така съм честен и към себе си, и към тях. Смятам, че подходът ми е правилен.
.: Преди 3 години направи невероятен концерт със 100-членен японски симфоничен оркестър в Токио. Смяташ ли да експериментираш и да издадеш собствен албум, записан с подобен оркестър?
Да, в интерес на истината преди три години направих нещо подобно и в Холандия. Тяхното министерство на културата има програма, според която организира културни мероприятия с цел да подкрепя световното изкуство. От това министерство решиха, че съвместен мой концерт с холандския симфоничен оркестър “Метрополитън” е интересна идея. И взехме, че направихме пет поредни концерта, а аз композирах 2 часа нова музика за тази цел. Беше страхотно изживяване с голям успех. Цялото това шоу ще бъде издадено официално следващата година като двоен концертен диск. Единият диск ще бъде само симфонична музика, а на другия ще бъде единият от съвместните ни концерти. Ще излезе и на DVD и хората ще усетят както изживяване бе за мен работата ми с тези класически музиканти.
.: Какво би посъветвал начинаещите музиканти?
Ако истински обичате инструмента, на който свирите, и сте отдадени на музиката, другото е без значение. Набележете целите си и ги преследвайте. Показвайте уважение към музикантите, с които свирите и към хората от другите групи. Така и те ще имат респект към вас, а това е наистина важно.
.: Записа няколко песни за последния албум на Motorhead. Какви са впечатленията ти от Леми?
Леми е най-добрият. Винаги съм му се възхищавал. Не се среща често такъв музикант, отдаден на групата си от толкова много години. Ние с него се познаваме отдавна, но миналата година се засякохме в един клуб и аз го попитах: Кога ще ме поканиш да свиря в някой ваш албум? Той ме погледна и ми каза: Във вторник сме в студио, ако искаш ела и ще направим няколко записа. Отидох, естествено, и си прекарахме чудесно. Горд съм, че работих с Motorhead.
.: Кой е най-важният урок, който научи за 25-годишната си кариера досега?
Може да прозвучи... малко пресилено, но човек трябва да се занимава само с това, в което се чувства възможно най-добър. Много пъти съм ставал свидетел как млади музиканти си мислят, че трябва да се занимават с нещо друго. Различно от това, в което чувстват, че са добри. Изисква се много упоритост и постоянство, за да продължиш да се бориш, за да докажеш, че си наистина добър в нещо. И на мен самия ми отне много време, за да го разбера за себе си.
.: Кои са най-добрите и най-лошите моменти в досегашната ти кариера?
Най-неприятният момент в досегашната ми кариера беше, когато бях на 13 години и трябваше да се кача на сцена за първи път. Повръщах от притеснение пет дни преди концерта. Бях ужасно притеснен. Идеята, че ще изляза да свиря пред други хора ме побъркваше. В деня на концерта даже припаднах от изтощение, защото се бял превъзбудил от нерви. Това е най-гадния ми спомен от цялата ми кариера досега. А относно най-добрия ми момент, беше когато се качих на сцената за същия този концерт. Защото целият този страх и напрежение изчезна и за първи път усетих нещо съвсем различно. Това, че напълно контролирам ситуацията, и новото чувство за мен, че на сцената съм като у дома си.
