14 е малко повече от пръстите и на двете ти ръце. Така че последните четири парчета, в които неминуемо ще се влюбиш, брой на ум. Някога за тях мислех като за проливните дъждове, които, по неясна, но съдбовна причина, съпътстваха срещите ми с музиката им, а и с тях самите...
Владо Василев, Владо Ковачев и Климент Калев са работили върху нещо доста по-дълбоко от онази свръх-приятна, изначална звукова тъга, на която ги оприличавах. И са имали достатъчно време в репетиции, експерименти и сработване – почти сакралните седем години, преди да изправят музиката си пред света. И на много хора 14 може да подейства като шамар. Сериозен, отрезвяващ шамар, който да им покаже, че тази музика, този начин на работа, тези хора ги има наоколо.
Останалите изводи си ги правим всичките. Е, във времето, когато мозъкът ни излезе от блажената афазия, в която са го вкарали четиринадестетте парчета – тогава идеите нахлуват като студен фронт в зона с ниско налягане. А сравнения като „емоционално цунами” звучат изключително безцветни. В приглушената светлина на една от стаите на Стейн студио аз съм на ръба на някакво deja-vu, единствено сезонът е различен, а и единият Владо го няма. За сметка на това Климент и Владо Ковачев изглежда имат всичкото търпение на света, за да ме изчакат да се измъкна от мозъчните си кълчища и да ми отговорят на всичките безумици. За Сигарета, за дима, позитивизма и „възрастта” на идеите…
Седем години… От толкова години ви има, нали? Кой измисли името?
Климент - Владо Ковачев.
Владо- Да, аз бях. Защото тогава бяхме още млади пушачи и имаше неотразима романтика в пушенето на зверски много цигари. Но, всъщност, заглавието няма нищо общо с цигарите, общо взето.
Кога се появихте за първи път на сцена?
В - Ами, ние май дебютирахме по едно и също време с Анимационерите, дори дебютирахме заедно, ако не се лъжа. Във Фънки’с Пъб, тогава още работеше.
И сега вие имате албум, преживял седем години, работен седем години…Имате ли парчета, писани в самото начало?
В - Има…
К - Има и писани преди повече…Но няма да кажем кои са. Има и съвсем нови, а има и такива, които не влязоха.
В - Т.е. има един втори албум, който не влезе в първия…
Прекрасно, и сега ще издадете два албума един след друг или ще чакате още седем години?
К - Е, а то като се отпуши… Не, мислим вече редовно да издаваме, като „нормалните” групи…
Аз докато го чаках този албум, те обвинявах в перфекционизъм. Но, реално, вие наистина започнахте да се появявате вече доста редовно пред публика…
К - Виж сега, времето беше такова, че тогава се дърпахме от публичността и бяхме доволни достатъчно от присъствието си – за това не присъствахме.
В - Да, сцената беше такава, беше гадна и ние не щяхме да се намираме там.
К - Такъв период имаше и ние не искахме да имаме нищо общо с тези неща. Но то си беше глобално, с цялата музикална сцена. Сега вече започват да се покачват и всички други неща и всичко си идва от само себе си. Не че сме се напъвали да направим нещо специално – просто сега му е дошло времето да се случи. Същото, бе, въобще, цялото развитие на групата е такова – не е спонтанно, но и не е премислено – каквото усещаме, това прави. По образование вие сте математик, строителен инженер и режисьор. Кой надделява като мислене в групата?
К - Май инженерът и режисьора, ха-ха…
Тук (в Стейн студио) ли се „появихте”?
К - Не, доста преди това – студиото го има от 99та, май-месец. Между другото-много са свързани нещата…
В - Въпросът е, че, фактически, ние си влязохме в това студио както група си влиза в студио. Общо взето свирехме, репетирахме тук, Гепи чу едно парче и реши, че трябва да записваме тук. И въпреки че си подписахме договора преди два месеца, фактически сме били тук през цялото време.
К - И тази група е станала някак емблематична, нарицателно за студиото. Най-малкото, защото трима човека от студиото свирят в тази група.
Наистина, тримата работите тук – с други групи, с визията им, със звука им. Ясно ми е, че това ви отнема време
К - Да, на това влияе най-много…
Има ли позитивни страни – обогатява ли ви това като идеи, като опит?
В - Като опит – да, но като идеи – не чак толкова. Като идеи ние не можем да се обогатяваме, защото това, което имаме като идеи, го носим в себе си. И нямаме нужда от други – дай Боже, да не стигаме до момент, в който ще ни трябват идеи отвън.
К - По-скоро даже е обратното - това, което става около Сигарета, дава сила на другите групи.
Това, че си имате албум, промени ли ви по някакъв начин вижданията за вас като група, задължава ли ви по някакъв начин?
К - Те нещата се развиват от само себе си. Това, че се е зашумяло около групата, е на базата на факта, че много хора вече имаха представа от това какво можем на сцената. Не че сме си променили по някакъв начин вижданията за нас като група - само, може би, свирим повече време. Което също е нормално. Албумът не че ни задължава - просто сложихме точка на един период, а сега започваме на чисто.
В - Другото е, че групата е материален факт вече, което се случва за първи път в историята ни.
Не ви задължава като посока на развитие, като звучене...
В - Не, ние точно това си говорихме скоро - възможно най-скоро да започнем да работим по следващите неща...
К - И нямаме представа те накъде ще се развият.
В - Въпросът е, че искаме да го направим преди да разберем какво хората харесват, защото аз, например, сега нямам идея какво хората харесват в музиката ни. И хората, май, още не знаят. Дори на промоцията доста хора казаха коренно различни причини да им харесваме - на едни им харесва, защото им се струва почти като танцувална музика, други - защото е много мрачна, без да е тежка. Не искаме да знаем какво им харесва, преди да започнем да правим нова музика. Ако има нещо, с което ни задъжава този албум, това е да се пазим от отзиви.
К - Мен това ме радва - въпреки, че работим с толкова групи в студиото, но си оставаме ние, с нашата си музика.
Седем години - какво ви държеше заедно като група, какво ви мотивира да работите върху нещо толкова дълго?
В - То си беше от самото начало - тази група беше събрана от съображения за лично удоволствие. Беше събрана от хора, на които им се свиреше някаква музика заедно.
К - В такъв случай - запазила се е седем години заради това, че сме я оставили да се развива по естествения начин.
В - Ние като се събрахме, направихме заедно доста неща за около година. Но тогава музикалната сцена взе да става много кална. Тогава вариантът беше или да те хвалят много навсякъде, или да те плюят много, навсякъде. Нямаше начин да съществуваш такъв, какъвто си, без да говорят за тебе - което е най-добрия вариант. Сега дойде времето - преди не би било възможно, не би станало толкова спокойно.
К - Сега му дойде времето, а и знаехме какво искаме да правим.
В - А това, което искаме да правим, се получава.
Доволни ли сте от резултата?
К - Е, сега е моментът да ти го кажа това, което мислех. Значи, първо - албумът е почти едно към едно с демото. Няма почти нищо променено. Само корекции на някакви грешки. Значи, от тази гледна точка, наистина не сме перфекционисти. Перфекционисти сме, когато е необходимо - т.е. когато има грешки, ние ги корегираме. Но, според мен, този албум е добре така. Има перфекционизъм със сигурност, но не в смисъла на изправяне и изпипване продължително време. Албумът беше готов-мастериран, само два часа преди промоцията си и, сумарно, е отнел общо десет дена, като студийна работа. Просто така ни прозвуча, че е добре. Другото, което исках да кажа е, че покрай работата върху албума, всеки в студиото вложи нещо от себе си - всички много взеха работата присърце, което, за мене, беше най-важното в този албум. Всеки беше творец и вложи творчество от себе си. В крайна сметка се оказа, че той си звучи, че е готов - оттам нататък всеки добави най-доброто от себе си.
Сега нямате никаква идея накъде тръгва Сигарета?
В - Е, имаме някаква...
К - Да, вече има и някакви парчета...
Клипове?
К - Клипове...да кажем ли? Ами, клипът се прави в момента. На второто парче от албума.
А вече излезлият албум повлия ли по някакъв начин, върху работата ви с други групи?
К - Има такова нещо...
В - За мене, примерно, каквато и да е групата, за която ще работим, аз знам ако отидем със Сигарета в друго студио какъв човек ще искам да ми помогне и, съответно, аз се старая да бъда същия за другите групи. Защото, иначе, групите са едни безпомощни същества в този зловещ свят... А като музика - сме повлияли на хората, с които се познаваме тук. Дори на промоцията Коцето от Матака каза, че ние сме били българските "А Пърфект Съркъл". Не заради музиката, а защото в тази група можело да се чувстваш музикант. Дори още не сме го разтълкували цялото, ха-ха-ха.
За www.avtora.com интервюто взе: Александър Каракашев
