Васил Гюров е един от създателите на емблематичната българска група "Ревю". Историята на групата започва в далечната 1985 г., когато Васил Гюров, Димитър Воев и Кирил Манчев създават група "Кале".
Първите изяви на "Кале" са през 1987 г. на първия софийски рок-фестивал. След третото парче по време на участието им изключват микрофоните и ги свалят от сцената. Причината е, че парчетата са предизвикателни и дръзки за времето си. През 1988 г. "Кале" се разпада, а от нея се раждат двете най-култови групи в България от този период – "Ревю" и "Нова Генерация".
През 1988 г. в "Ревю" са Васил Гюров, Кирил Манчев, Бойчо Карабойчев и Милена Славова. Година по-късно излиза и първият албум на групата, съдържащ емблематичните "Ала Бала", "Директор на водопад", "Чичо" и др. През 1990 г. групата се разпада и всеки от музикантите поема по пътя си. Последното възраждане на "Ревю" е през 2001 г, когато излиза албумът "10".
Десислава Бакърджиева: В какъв състав е в момента "Ревю"?
Васил Гюров: Аз, Даката (Деян Драгиев) на барабани, Пацо, един китарист, който е в "Ревю" от април и за първи път свири на концерта, който направихме с "Хиподил" и "Ъпсурт" (на 20 април 2006 г. в Зимния дворец на спорта, бел. ред.). Последните ни участия бяха с Рони от "Насекомикс", защото певицата ни Кристина Серафимова не е в България.
.: Ще търсите ли друга певица?
ВГ: Има различни варианти. Рони в момента замества. Като се върне Кристи, може да продължим с нея. Има и вариант с някой друг да направим разни неща като последното ни парче "Поручика и Коледа", което направих с човека, известен като Поручика и излезе на Коледа. Сега правим "Поручика и Тя", което ще излезе под шапката на "Ревю". Не е толкова фатално, ако няма певица или някой да замества, защото важното е да се правят парчета.
.: Кажи ми повече за тези две песни с Поручика. Как реши да работиш с него?
ВГ: Съвсем случайно стана. Обади ми се миналата година. Искаше да направим нещо заедно. Даде ми негови работи и първоначално ми се стори, че едва ли ще се получи, но после ми се наби едното парче и реших да пробваме.
Първо започнахме да работим по "Поручика и Тя", смятахме да го пуснем преди Нова година и тъкмо когато го завършвах, той ми се яви с предложение за "Поручика и Коледа". Наближаваше Коледа и решихме да направим първо него.
В момента довършваме "Поручика и Тя", но е хубаво да мине малко време след "Поручика и Коледа" и най-вероятно февруари ще го пуснем. Имаме идеи с него да направим и други неща. Много хора ми казаха, че се е получило интересно. Това ме радва, защото на мен също ми се струва интересно. Поручика е по-възрастен от нас, а такива компилации не са много типични в днешно време.
.: Направили сте видеоклип за "Поручика и Коледа". Какво се случва в него?
ВГ: Снимахме го на "Лодките" в "Парка на свободата". Исках да снимам бараката на един клошар. Говорих с клошара, но на другия ден му я бяха подпалили. И снимахме клошара на самите лодки. Главните герои сме аз, Поручика и клошарът.
.: А работите ли по нови песни само като "Ревю"?
ВГ: Естествено. Работим по нови неща, но стават малко по-бавно по ред причини. Певицата ни замина, трябваше да репетираме с Рони старите неща. Ние си свирим редовно по клубовете. Поради това, че всички се занимаваме и с други странични дейности.
Даката свири в още три групи, аз самият се занимавам и с доста други неща – в "Музикаутор" има много инициативи и раздвижвания, свързани със събиране на авторски отчисления от заведенията за музиката, която използват. Доста голяма енергия отделих аз в тази посока. Заради това нещата стават бавно, но за мен е по-важно новите парчета да са направени добре.
.: Тези нови песни, върху които работите, ще влязат ли в албум?
ВГ: Вече виждаме, че издаването на албуми е все по-малко рентабилно. Поради спецификата на пазара всичко вече става в интернет и издаването на албум е безсмислено. Най-вероятно ще излязат по някакъв начин събрани нещата.
Миналата година трябваше да излезе албум, но заради проблеми с продуцентите той се забави и реших да не бързам. Дали ще излязат десет нови парчета наведнъж или ще излизат едно след друго в продължение на месеци не е от голямо значение.
.: Миналата година направихте със Светльо от "Хиподил" песента "Let me да те love you" и с нея кандидатствахте на "Евровизия". Защо според теб песента не допадна на журито и не се класирахте?
ВГ: Ние я пуснахме, за да можем да отидем на кастинга. Бяхме подготвили изненади за кастинга, но като че ли хората от журито са усещали какво им готвим. Този конкурс е малко естраден, с естрадните критерии. Не е болка за умиране, че не сме отишли. Жалко, че не можахме да си реализираме идеята - която не казвам каква е - за самия кастинг. Нищо не се знае, някой ден може пак да се явим.
.: Как изглежда конкурсът "Българска песен за Евровизия" през твоите очи?
ВГ: Всъщност аз го виждам много смешен. От друга страна нещата, които предлагахме, смятахме по смешен начин да ги представим. За мен конкурсите са нещо безсмислено. Дали ще се класираш на първо или последно място е все тая. Но не пречи хората да ходят и да си представят нещата, защото има някакво раздвижване. Не отдавам голямо значение при явяването ми на конкурс. С "Ревю" сме се явявали на много конкурси и сме печелили доста от тях, но това не ме топли. Печеленето на конкурс никак не е важно в музиката. Важно е да спечелиш някакви хора с едно или няколко парчета. Плюс това, в музиката е трудно да се направи точна, безпристрастна и реална класация. Това не е 100 м. лека атлетика.
Васил Гюров - Човекът-Ревю
Снимка:Avtora.com
.: С какво е по-различна сега музиката на "Ревю"?
ВГ: По-различна е с това, че Кирил Манчев и Бойчо Карабойчев ги няма. Когато говорим за "Ревю", не може тези двама души да не ги споменем, защото първите, най-хубавите неща ги направихме тримата. Със сигурност музиката на "Ревю" е различна сега заради тяхната липса. Кирил Манчев правеше половината от текстовете, Бойчо правеше много важни сола, мелодии. Тримата много добре си пасвахме и нещата, които направихме, се оказаха много успешни. Трябваше да мине време, за да го разбера аз.
Не е казано, че творчеството на групата не може да се променя. Важно е тази промяна да става постепенно, за да не се стресира публиката. От това, че аз съм останал, се предполага, че има и нещо общо музиката на "Ревю" преди и сега.
.: Какво те подтикна към решението да възродиш "Ревю" преди пет години?
ВГ: Аз бях решил да издавам някакви свои неща. Милена беше тогава в България и решихме да ги направим заедно. Беше нормално пак да излезе под името "Ревю". Ако знаех, че след половин година Милена пак ще замине за Англия и няма да продължим, сигурно нямаше да сме отново "Ревю". Вероятно щяхме да сме с друго име, но излезе като "Ревю" вторият албум и нещата си продължиха по инерция.
Няма значение всъщност как се казва една група. Важно е какво прави, защото има групи, които излизат за първа година, никой не ги знае, влагат голям ентусиазъм и изкарват такива парчета, че на следващата година вече всички ги знаят. Има и групи с десет-двайсетгодишни имена, но без ентусиазъм, които не показват нищо.
.: Липсват ли ти годините с Милена?
ВГ: Ако ми липсват, то ще е след 15 години и трябва да съм много зле, че да ми липсват. Естествено, аз си ги припомням с удоволствие, даже гледам някои неща, които имам. Единственото, което виждам сега е, че тази група е била много добра, а ние тогава не си давахме сметка и се разпаднахме с лека ръка. Разпаднахме една хубава група и сега виждам каква грешка сме направили.
.: Песните ви бяха бунтарски, пеехте срещу комунизма. В днешното демократично време може ли да се направят толкова силни парчета?
ВГ: Винаги може. Винаги има против какво да се бунтува човек. Аз не съм сигурен дали сега нещата, против които човек си струва да се бунтува, не са повече. Тогава имаше едно нещо много ярко изразено – липсата на свобода. Ние против това ритахме и нищо друго не ни интересуваше. Сега има свобода, която е по-скоро свободия, но има и много други неща, за които да се пее. И хората го показват. "Ъпсурт" и доста други показват, че човек винаги може да се бунтува против нещо. Някои от новите ни парчета са с такава насоченост.
.: Оптимист или песимист си за членството ни в ЕС?
ВГ: Нито оптимист, нито песимист. Нямам някакви големи очаквания. Може би клоня леко към песимизма, защото животът и историята са ме научили, че на малките държави като нас никой не им прави подаръци. Обикновено влизайки в някакви съюзи, много коментираните привилегии преди членството в крайна сметка се оказва, че не са били толкова добри. Никой няма да ни даде някакви облаги, ако ние не си ги извоюваме сами.
.: Кое най-много те ядосва от съвременната музикална сцена в България?
ВГ: Това, че има една убийствена инерция не само в България, но и навън. Не знам дали това е заслуга на големите мейджър-компании. Не мога да издържа да гледам например MTV повече от 10 минути. Едно и също се повтаря – като музика и като клип всичко е едно и също. По един и същи начин започва с гола жена клипа, една кола, по един и същи начин се пее. Всичко е в рамка. Все пак музиката през последните 50 години е била олицетворение на всичко ново, всичко модерно и авангардно. От нея са излизали големи идеи, които са хващали младите и са ги водели към нещо. Сега музиката става някакъв шоубизнес, става нещо, в което има всичко, но е лишено от авангардност и идея, способна да запали един човек за нещо.
Давам си сметка, че една Fashion TV, която е телевизия за мода, излъчва много по-хубава музика, отколкото MTV и още куп музикални програми. За България пък въобще да не говорим. Снощи случайно гледах предаването "Елит" и още се чудя кое му е елитното на това предаване. Дават някакви ориенталски ритми, излизат някакви хора и пеят текстове, за които пък нямам думи. Хората, които в момента се занимават с музика, които са на топа на тая псевдоелитна прослойка, които дори не са и музиканти, се занимават с всичко друго, свързано с този шоубизнес – в кое предаване ще отидат, каква клюка ще измислят за себе си, как ще се облекат и ред такива неща, но не и за песните.
Това е последното нещо, което ги интересува и за това парчетата, които излизат, са под всякаква критика. Говоря за 95 %, има и хора, които са много добри и правят музика, но много малко. Вече се гледа на музиката като на бизнес, а не като на изкуство.
Васил Гюров по време на интервюто. Снимка: Avtora.com
.: Не е ли виновна публиката за това?
ВГ: Публиката не е виновна. Тя малко или много се възпитава. Знаем, че ако на публиката й пускаш непрекъснато едно и също, тя като отиде на концерт, колкото и да е смешно, почва да си тананика и да си потропва. Възприема го по-лесно, отколкото нещо, което чува за първи път. Аз мога да оценя едно парче от първия-втория път. Не е нужно да ми се пуска сто пъти, за да го усетя. При мен това не може да се случи. Едно парче, понеже ми е набивано много, аз да го харесам.
Широката публика обаче обича да чува нещо познато. Виновни са медиите, мейджър-компаниите, ако въобще може да се говори за виновни, защото пък те си гледат техните интереси. Тях ги интересуват продажбите не изкуството. Аз като човек на изкуството не обичам да виждам познати неща. Искам всеки път да видя нещо ново в изкуството, независимо дали става въпрос за музика, филм и т.н.
.: Минал си през доста групи – "Кале", "Африка", "Камион", разбира се "Ревю". Какво ти дадоха тези преходи?
ВГ: Това е задоволявало нуждата ми от разнообразие. Разнообразието пък обогатява човека по някакъв начин, не го задръства.
.: Участва в студио на БТВ по време на вота за президент на България. Интересуваш ли се от политика?
ВГ: Да, интересувам се. Винаги съм гласувал, ако съм пропуснал да го направя то е било, защото не съм бил в София. Интересувам се като всеки нормален човек. Нещата зависят от нас. Хората са се борили в миналото да гласуват и сега, когато всички над 18 години имат това право, 50 % да не го използват, направо си е кощунство. В следващия момент са недоволни от това и онова. Хората в голямата си част разсъждават доста повърхностно, казвайки: "Няма да им гласувам на тия". Обаче им правят услуга на същите тия. Петнайсет години едни и същи хора си стоят и минава животът на банките за гласуване. Нищо не се променя.
.: Участваш в кампанията на Министерство на културата "Пиратството ограбва". Спомена и за инициативата за събиране на авторски отчисления от заведенията. Тези кампании ще променят ли нещо?
ВГ: Тази кампания на министерството е един добър знак, за да започнат нещата да се променят. Едно по-широко напомняне на обществеността за проблема с авторските права. По цял свят хората живеят от авторски права, а тук творците са напъхани в миша дупка. Когато се използва музика, нормално е да се плаща. Не може едно заведение, което се крепи на музика, да прави луди пари и собствениците да не дават една стотинка за авторско право.
.: С какво ще запомниш концерта през април с "Хиподил" и "Ъпсурт", към който излезе и DVD?
ВГ: Аз го монтирах това DVD, може би с това ще го запомня. Знам го наизуст понеже го правих повече от месец. Имаше известен риск на този концерт. Три доста различни групи се събират на една сцена с доста радикални фенове. Можеше някой да бъде освиркан, но и трите групи бяха добре посрещнати. И ще го запомня този концерт с уважението, което всяка една от тези три групи си е спечелила сред чуждите фенове.
.: Коя е движещата сила за теб и "Ревю"?
ВГ: За мен движещата сила е любовта към изкуството, наречено музика. Много я обичам и в дадени моменти тя ми отвръща със същото.
За Avtora.com интервюто взе Десислава Бакърджиева
