На 25-ти юни, един ди-джей от Мадрид, определян като главния виновник за хаус-вълната в испанската музика, долетя в София, за последното за сезона Фешън парти.
Става дума за Дейвид Пен, който първи в родната си Испания създава студио за хаус-музика и откъдето са излезли записите на не един и два винила.Един от големите му пробиви е хита от първите години на електронната музика – парчето «The Night Train», без което не минаваше рейв парти и у нас. Освен това Дейвид е работил с имена като Sash, Quick-silver и дори рап-звездата Jay-Z, за когото е ремиксирал. Най-предпочитаното за съвместни колаборации лице обаче е DJ Chus, който всъщност е причината и Пен да се появи в България. Останал супер-доволен от изживяното на Фешън партито в средата на април. DJ Chus горещо препоръчал на своя близък приятел - Дейвид Пен, София като парти-дестинация. И ето го тук – пред вас – самия Дейвид Пен...
Интервю на Анастасия Манлихерова с испанския ди-джей Дейвид Пен
Анастасия Манлихерова - Здравей, Дейвид! Как си?
Дейвид Пен - Чудесно! Изморен съм след полета, но така или иначе идвам с голямо желание да пускам в България.
А.М. - Респектирана съм от факта, че преди да станеш DJ си учил музика – солфеж, взимал си уроци по пиано. Кога започна да учиш музика?
Д.П. - На 9 години започнах уроци по пиано – класическо пиано. Продължих шест години, но си признавам, че много ме отегчаваше и започнах да изучавам модерна музика – латино, джаз и други най-различни стилове. Аз не харесвам само хаус. Не мога да се ограничавам само с един стил музика, аз харесвам музиката изобщо.
А.М. - На какви инструменти можеш да свириш?
Д.П. - Само на пиано. Бих могъл да изсвиря и няколко акорда на китара, но основно свиря на пиано, синтезатори. Разбирам от програминг.
А.М. - А солфеж колко години си учил?
Д.П. - Ами почти 5 години.
А.М. - Това значи ли, че можеш да пееш добре?
Д.П. - Е, аз не съм певец. Мога да го правя, но не към това са насочени усилията ми. Понякога използвам вокални фрази, когато създавам музика, експериментирам с вокални ефекти най-различни, но аз самия не съм певец.
А.М. - Кога направи първата си стъпка като DJ?
Д.П. - Всъщност аз започнах първо да правя музика и да продуцирам. Това беше някъде преди 12 години. С ди-джейство се занимавам от около 5 години, но първо създадох свое собствено студио, за да правя музиката си в него. Впоследствие се оказа обаче, че имам нужда тази музика да я пускам пред хора и така постепенно се научих как да се справям с грамофоните и винила. Но, ако погледнем реално, аз съм повече продуцент, отколокото DJ, най-малкото защото реализирането на музикални идеи, записването им изисква повече време. Ди-джейството обаче е чудесна част от това, което правя, защото то пък ми дава възможност да покажа и да тествам пред хората моята музика. Когато съм в контакт с публиката на партита аз дори получавам повече идеи за това какво да правя по-нататък. Мисля, че е страхотно да имаш и двете възможности едновременно – да правиш музика и да бъдеш и DJ.
А.М. - Как възприемаш идеята да комбинираш музиката по време на твоите сетове с музика на живо, т.е. докато ти пускаш, някой да свири на перкусии, на тромпет или саксофон и също така да има MC (Master of Ceremony)?
Д.П. - МС не толкова... зависи от партито. По-скоро взимам моите кийборди и правя комбинация от пускане на музика от винил със свирене на кийборди. Понякога каня певец – Darren J. Bell, който е наистина голямо име на хаус-сцената в Испания (примерен съвместен проект: Sunshine (Can U Feel It Dub) – David Penn & DJ Chus ft. Darren J. Bell). Случвало се е да комбинирам сета си с изпълнения на сакс, но когато пътувам на места като вашата страна, не е възможно да взема с мен тези музиканти и певци, или пък да си понеса кийбордите с мен. Любимо ми е обаче, докато пускам да свиря и на пиано. Правил съм така, че да намаля музиката от грамофоните и да засвиря на пианото и в такива моменти публиката на парти буквално се е взривявала. Страхотно е! На партита като това в Софияt, където не е възможно подобно нещо да се получи, акцентирам главно върху най-новата си музика – тази, правена от януари-февруари до сега.
А.М. - Кой е любимия ти тип парти?
Д.П. - О, когато хората истински се забавляват – когато много танцуват и се радват, когато се получи истински контакт между мен и тях. Чудесно е, когато хората харесват музикалните ми идеи, защото тогава аз самия се чувствам невероятно. Например, когато пусна нещо мое и публиката започне буквално да крещи от удоволствие или когато после различни хора дойдат и ме попитат: «Този трак какъв беше, на кого е?» и се окаже, че са харесали всъщност нещо мое, сред всичко, което съм пускал.
А.М. - За теб се говори, че си «бащата на хаус-а в Испания»...
Д.П. - Да, понякога така ме наричат, въпреки, че думата «баща» аз лично асоциирам със стар, възрастен човек (смее се). Но аз съм щастлив, че сега в Испания нещата по отношение на клубната сцена са далеч по-привлекателни, отколкото преди. Това костваше много трудности в началото, когато започвах да правя музика, да я записвам, да продуцирам. Преди години започнахме с Чуз да създаваме тракове, но по онова време нямаше музикални издатели, които да се интересуват изобщо от испанска клубна музика. Мина време и нещата се промениха. Днес на това, което правим се гледа с по-голям респект и вече испанския хаус излиза на винил, записите които идват от Испания имат далеч по-голяма стойност и са търсени много повече от преди. Настоящият момент е най-добрия, който аз познавам за испанската хаус-сцена.
А.М. - Можеш ли да дадеш съвет на хората, които искат да станат ди-джеи?
Д.П. - На първо място трябва да работят много. Трудно е да си ди-джей, защото тази работа изисква много да пътуваш, да си изключително мобилен и да работиш нощем, което понякога ти се струва тежко. От друга страна, дори след продължителен полет и още няколко часа, прекарани просто във висене и чакане партито да започне, усещането е страхотно, щом застанеш зад пулта в клуба, започнеш да пускаш музика и усетиш реакцията на хората. Тогава спираш да се тревожиш за каквото и да било и самия ти се забавляваш. Аз съм се борил, за да постигна това, което имам и което правя днес. Дори помня, че като дете, когато ме питаха какъв искам да стана като порасна, аз отговарях, че искам да правя музика. Всички се чудеха и твърдяха, че от това няма да излезе нищо, че музиката не е успешно занимание, но мнението на другите не ме интересуваше. Аз исках това и го постигнах. Изобщо смятам, че човек трябва да се бори за това, което желае и да не спира да работи за осъществяването на мечтите си. Примерно сега през уикенда съм ангажиран с партита, с пускане на музика. А останалото време от седмицата го прекарвам в студиото – от 9 сутрин до 9 вечер поне.
А.М. - Обичаш ли да пускаш на Ибиса?
Д.П. - О, да!
А.М. - В кои клубове?
Д.П. - “Privilege” и други приятни места. Сега не е същото, както преди години, но така или иначе там си остава едно изключително място за забавление през лятото. Всеки е във ваканция и разпуска, пълно е с млади хора – купона тече… Чудесно е наистина.
А.М. - А изобщо в света – кое е мястото, което най-много харесваш?
Д.П. - О, трудно е да се каже! Зависи... понякога можеш да отидеш в голям престижен клуб и нищо да не се случи и обратното – да се завреш в някое малко клубче и да се получи много по-готино парти. Например пусках в Москва на огромно парти, на което присъстваха 5 – 6 000 души. Не беше зле, но преди месец пусках в един малък клуб и се забавлявах много повече... Не мога да кажа, защото самия аз не съм сигурен за мястото. Всичко зависи наистина от контакта с хората. А аз се чувствам най-добре, когато хората харесват моята музика, танцуват на нея и се забавляват много.
