Забавна, чаровна, способна да забърка страхотна каша и безкрайно смешна, Бриджит ни е любимка, защото всяка жена е поне малко като нея. Или пък тайничко иска да бъде. Вече издадохме, че финалът е щастлив, но това съвсем не е единствената причина да гледате филма.
1. Всяка жена е малко Бриджит
Ако можете да сложите ръка на сърцето си и да кажете, че никога не сте нарушавали дадените пред самата себе си обещания, никога не сте се опитвали да отслабнете, да откажете цигарите или да направите някаква друга положителна промяна в живота си без особен успех, или пък че никога не сте изпадали в неловка ситуация, значи вие сте изключение.
Всички останали обаче харесват Бриджит Джоунс. Главно защото е истинска, проблемите й са съвсем реални, терзанията – също. Освен това е наистина забавна. "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" не е най-смешният филм от поредицата, независимо какво казват рекламите, но със сигурност няма да разочарова феновете й.
2. Заради музиката и чувството за хумор
"Може да съм стара и неподходящо облечена, но пък изглеждам страхотно", казва Бриджит минути преди да се пльосне по лице в калта, след като приятелката й я е завлякла на музикален фестивал. И точно това е още една причина да харесваме филма – защото освен типичните за ситуационна комедия неловки моменти има и изобилие от истински английски хумор.
Колкото и дискриминативно да звучи, на четиридесет и няколко човек просто е стар за някои неща, но това съвсем не значи, че не може да ги прави с удоволствие. Например да отиде на музикален фестивал, да се напие и да преспи с непознат – точно както постъпва Бриджит.
Освен това ще срещне Ед Шийрън, когото изобщо няма да разпознае, но пък ще слуша с удоволствие, както и вие.
3. Заради актьорите
Едва ли има нужда да ви казваме, че Рене Зелуегър и Колин Фърт са брилянтни, но сме приятно изненадани от начина, по който Патрик Демпси се вписва в картинката. Ема Томпсън също прави великолепна, макар и малка роля, така че наистина си заслужава да прекарате два часа в киносалона, дори и само заради страхотния актьорски състав.
4. Теория на вероятностите
Да, Бриджит е бременна. И да, не знае от кого. Вариантите са два. Бащата на бебето е или красивият американец Джак, когото среща на фестивала, или Марк Дарси. Няма да ви кажем кой е таткото, а вероятно и сами сте се досетили, че колебанията на госпожица Джоунс водят след себе си цял куп забавни моменти.
Най-ценна обаче е вероятността и всички въпроси, които подобна ситуация води със себе си. Например можем ли да вкараме любовта в математически алгоритъм и дали това, което е идеално на хартия, може да бъде идеално и в реалността. Защото понякога обичаме другия заради несъвършенствата му или заради онова, което го прави различен от нас самите.
5. Заради хепиенда
Ами да, може и да е клише, но щастливият финал е точно това, което очакваме от една романтична комедия, а в крайна сметка историите на Бриджит, колкото и да са различни от розовите холивудски ленти, попадат точно в този жанр. Така че още от трейлъра е ясно, че накрая всичко ще се подреди чудесно за Бриджит, независимо кого ще си избере и кой е бащата на бебето. Поне за известно време.
Най-сладък обаче е пътят до хепиенда и именно той е причината (освен желанието да се разведрим и посмеем, разбира се) изобщо да гледаме такъв тип филми. Защото дори когато Бриджит е сама, тъжна и безпомощна в дъжда с големия си корем, колкото и да й съчувстваме, знаем, че някой ще се появи навреме, за да я спаси.
Колкото до конкретния щастлив финал, трябва да признаем на създателите на "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта", че са успели да избягат от абсолютната предвидимост и умело поддържат напрежението на тема "Кой е бащата?" до самия финал.
