"Амииии, добре" - така отговарях на въпроса "Как беше?" след първия ми концерт на Guns N' Roses в O2 Arena в Лондон през октомври 2010 година. А това определено не е добре. Особено, след като си мечтал за този концерт 20 и отгоре години.
Да, аз съм от онези прословути фенки, които са израснали в стая, облепена отгоре до долу с плакати (давах всичките си джобни за изрезки от сп. Bravo "на парче" от пл. "Славейков").
Скъсвали са лентите на няколко касетки; знаят всички текстове наизуст; работили са през ваканцията, за да си купят нелицензирана фланелка; после са работили не през ваканциите, за да си купят лицензирана фланелка.
Чели са книгата на Ники Кънчев, а след това и още няколко за бандата; имат концертите в Токио и Париж, както и доста други; заспивали са с мечтата да се венчаят за Аксел Роуз в същата онази рокля от November Rain, да се скитат с Изи по Sunset Blvd или поне да обират прахта от китарите и терариумите на Slash. И прочее трогателности.
С други думи: A TRUE GUNS N' ROSES FAN. С големи букви, защото си е голяма работа. Особено във времето и мястото, в които сме израснали като Guns N' Roses фенове.
Мога да разкажа още трогателни истории, като например как г-жа Кочмарова по биология ми конфискува книгата за Guns баш на рождения ми ден и колко бях покрусена. Как се редих часове наред в дъжд и студ пред Унисона на "Славейков", за да си купя Spaghetti incident…
Десетки подобни истории прочетох наскоро в писма на БГ ФЕНОВЕТЕ до Аксел Роуз и ги разбрах. А те биха разбрали прекрасно моето "Амиии, добре" след O2 Arena в Лондон.
За един истински фен, Guns N' Roses винаги ще е добре. Дори когато не е съвсем Guns N' Roses, дори когато Аксел е с 15 кила напред и няколко октави назад, дори когато всички си знаем, че Chinese Democracy (2008) няма нищо общо със Civil War…
Така беше в Лондон, така беше и в София... Тогава, откъде идва разликата между "Амиии, добре" и "Добре, бееее"? От ФЕНОВЕТЕ.
За да съм конкретна, ще маркирам някои неща от първия ми концерт на Guns N' Roses в O2 Arena в Лондон:
1. Хората бяха дошли да пият бира и да хапнат. И покрай това - да послушат някаква банда. Съответно постоянно сновяха за бира, сандвичи, шоколади... Пичове, масово сърбаха нудъли, докато Аксел се дереше на Rocket Queen...
2. Хората постоянно се мъкнеха до тоалетна. Щото преди това бяха пили бира и яли нудъли като за световно. Цялото шоу беше едно постоянно примъкване на тълпи напред-назад до тоалетната.
3. Хората бяха дошли да се видят с приятели. И покрай това - да послушат някаква банда. Пичове, хората обсъждаха някакъв проблем със сървъра в нечий офис по време на едно от китарните сола.
4. Децибелите бяха далеч по-ниски. За да може хората да направят по-горното.
5. Прословутата британска сдържаност (която рядко може да бъде видяна на Слънчев бряг) явно се предлагаше под формата на "концентрат" в O2. Е****, а как изригнаха тия пичове на сватбата на Кейт и Уилям. Не са същите хора, честно.
6. А може местата да са били изкупени от хора с ограничена подвижност. Във всеки случай, освен мен, имаше още 3-4 девойки, които си позволиха да станат прави от седалчиците. След изследване на себеподобните, установих, че едната от тях също е българка, а другите изглеждаха като южноамериканки.
7. Аз самата бях доста ограничена в своята изправеност. Защото неловко-самотният ми опит да подрипна и да вдигна ръчица във въздуха веднага бе посечен от стюард от дълбините на черния континент с репликата: "Мааам, плийз степ асааайд". Оу, бях навлязла около една педя в пътеката между седалките. Така ми направи още два пъти забележка, последната от които доста заплашителна.
8. Почти никой не пее. Веднъж санкционирана, бях амбицирана да пея гневно и свободно. Ма не се получава много, когато самотно се извисяваш над разговорите за сървъра в офиса.
9. Най-невъздържаната и спонтанна постъпка бяха една идея по-бурните аплаузи при появата на Дъф Маккаган. Все пак пичът излезе за първи път на сцена с Аксел от 17 години насам. Беше редно и британците да "изригнат".
10. Голяма част от хората седяха с палта и чанти в скута. Това никога не е предразполагащо. А иначе ходят посред зима по джапанки по улиците.
11. Групата беше абсолютно профи. Беше шоу. Но атмосферата беше... британска. Така че, нямаше нищо повече от добре планираното предварително. Нито звук. На последното парче от сета всички бяха стегнали дисагите и обсъждаха извънредния график на метрото.
Всички, които бяха на Национален стадион "Васил Левски" на 8 юли, знаят с какво концертът тук беше много повече от добър и без да са стъпвали в O2 Arena.
През последните години се говори, че България е нещо средно между гробище и санаториум за старите рок банди. А стадионите ни - нещо като машина на времето, която връща всички в златната ера на рока.
В това говорене резонира и подигравателна нотка. Но тя няма значение, защото сделката е повече от добра и честна и за двете страни (и това няма нищо общо с т.н. промоутъри).
Говорим за договор с предмет "мечти срещу мечти", "любов срещу любов", "младост срещу младост". Защото точно това се случва на порутените български стадиони. Рок бандите сбъдват големите младежки мечти на ФЕНОВЕТЕ.
Мечти - изстрадани, извоювани и изчакани много повече от тези на феновете в O2 Arena. А цялата тази любов и енергия е истинска и връща младостта и славата на групите.
И най-хубавото е, че тази емоция минава като вълна от публиката към сцената и обратно, като всеки път се усилва. Истинска магия. Магия, която всички рокаджии са искрено удивени да открият и не могат да разберат. Защото не знаят цялата история. И няма нужда.
Стига ми, че след над 20 години чакане, в една лятна нощ, Аксел Роуз се изправи, погледна ме и ми каза: You are amazing, you are fucking awesome.
