God of War 3

Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв/Изд: SCEI/SCEE
Платформа: PS3

За играта:

Финалната част на една от най-великите екшън серии на всички времена, започнала началото си преди пет години на PlayStation 2. Сагата за спартанския воин Крейтос, опълчил се срещу самите богове, продължава точно от там, където завърши вторият God of War. Иконичният гологлав и щателно татуиран персонаж се катери към Олимп заедно с цяла армия от титани, за да убие гръмовержеца Зевс. Както може да се очаква, нещата изобщо не протичат по план и Крейтос трябва да се справи с много нови предизвикателства, за да завърши кървавото си отмъщение.

Между другото искам специално да ти обърна внимание върху думата “кърваво” и да я подчертая по всеки възможен начин. God of War 3 без никакво съмнение е най-виолентната игра, съзадавана някога, и на нейния фон принципно скандалният Manhunt ще ти се стори като приключенията на сърничката Бамби. Цялата сага за спартанския воин винаги е била изградена върху идеята за гнева и насилието, което въпросният поражда, но тук нещата наистина излизат извън контрол. Всичко това е сценарно обосновано по прекрасен начин, но въпреки това съм длъжен да споделя с теб факта, че желанието за мъст окончателно е унищожило всичко човешко в Крейтос и той вече доста трудно би могъл да мине за положителен персонаж. Така че някои от нещата, които ще направи по пътя си, могат да ти дойдат в повече. God of War 3 и слабите нерви просто не съжителстват добре заедно.

Визия и звук:

God of War 3 е една изключително красива и изпипана в техническо отношение игра, по този въпрос не би могло да има никакво съмнение. За съжалени обаче няма как да пренебрегнем факта, че докато втората част безапелационно беше най-добре изглеждащата игра за PlayStation 2, то тройката не успява да изстиска до максимум потенциала на новия стейшън и се оказва принудена да отстъпи титлата в надпреварата за смазваща визия на излезлия преди няколко месеца Uncharted 2, който, за съжаление на феновете, надцаква God of War 3 в техническите параметри.

Това, с което финалът на сагата за Крейтос ще остане в историята обаче, е невероятният мащаб, който предлага. Конкретно сцените с титаните, на чийто фон твоят герой е малък и незначителен като една особено озлобена въшчица, са нещо невиждано и изискващо максимално голям телевизор, за да бъде оценено подобаващо. God of War 3 е игра, която показва в целия му блясък това, за което серията досега само намекваше – колко малък и незначителен би могъл да бъде един човек, опълчил се срещу самите богове. Усещането, гарантирам, е абсолютно уникално.

На ниво звук могат да бъдат изброени само суперлативи, така че единственото, което си струва да бъде казано е, че новата част не изневерява по никакъв начин на върховите God of War стандарти.

Геймплей:

На практика получаваш още от същото, което всъщност е чудесна новина, защото God of War е абсолютен стандарт в екшън жанра и геймплейно нещата трудно биха могли да се усъвършенстват особено много. Иновациите са свързани основно с факта, че тук магическите умения на героя са “прикачени” към оръжието, което използва в съответния момент, така че ако искаш да стовариш върху опонентите си конкретно деструктивно заклинание, ще трябва да превключиш на една от четирите смъртоносни играчки в арсенала си. Налични са и три специфични предмета, които могат да бъдат използвани както като оръжия, така и за разрешаване на пъзели, но не бих искал да ти развалям удоволствието от това сам да разбереш какви са те и как ще се сдобиеш с тях.

Иначе бойната система е все така съвършена и страхотно замислена, така че схватките ще запратят адреналина ти директно в стратосферата на виолентното удоволствие. Пъзелите също са точно толкова оригинални, колкото и в предишните части и изискват равни количества нестандартно мислене и бързи рефлекси, за да се пребориш с тях.

Резултатът в крайна сметка е един от най-важните ексклузиви за PlayStation 3, който просто си длъжен да притежаваш, ако съответната конзолна платформа е част от игралната ти колекция. God of War 3 няма да предефинира екшън гейминга по начина, по който това стори първата част, но не е и нужно да го прави. Това просто е една игра, наситена със сюжетни емоции и съвършено реализирани кървави схватки, която няма да забравиш скоро. И довежда по достоен начин сагата до неумолимия й финал.