На 20 май, на "Моста на влюбените" в София беше открита фотоизложбата "360˚ България". Експозицията, организирана от Списание "1", е дело на фотографа Александър Иванов и включва 120 документални кадъра на природни местности, заснети от парапланер и мотоделтапланер.
Фотографиите, запечатали картини от Русе до Мелник и от Белоградчик до Царево, са снимани в продължение на осем години. Целта им е да насочат вниманието на обществеността към екологичните проблеми, които застрашават българската природа.
Изложбата съдържа 120 кадъра, снимани от мотоделтапланер и парапланер. Снимка: Avtora.com
"360˚ България" ще бъде на разположение на столичани до 18 юни, а след това ще гостува в Бургас - от 26 юни до 23 юли, във Варна - от 31 юли до 28 август и в Пловдив - от 5 септември до 3 октомври.
Александър Иванов разкри подробности около снимачния процес. Снимка: Avtora.com
По време на премиерата на изложбата в София, Avtora.com се срещна за коментар с нейния създател Александър Иванов.
Avtora.com: Как се породи идеята за тази изложба и какво ви провокира да я осъществите?
Александър Иванов: Всичко е много тривиално и много обикновено. В началото на летенето и снимането, не съм имал идея за тази изложба, но в рамките на първите две години разбирах, че се трупат кадри - главно от моя роден край, а след това започнах да обикалям определени места, които ми импонират и харесват. Така започна да се трупа един архив от доста кадри, които се вписват по някакъв начин в идеята. Разбира се, впоследствие заснех и някои места, които са с екологични проблеми. И така се навързаха тези 120 кадъра, което е много отговорна задача за един човек.
Далян - Созопол. Снимка: Александър Иванов
.: По какъв начин селектирахте местата в България, които да бъдат заснети?
Александър Иванов: Имах куратор на изложбата и с него водихме разговори - така нещата се изчистиха, избистриха се до някаква степен. Но човек винаги може да иска нещо повече. Аз съм сигурен, че има кадри, които са останали незабелязани, пък са по-стойностни от някои от тези, които са публикувани. Но това е вечният процес.
Лавандулови полета. Снимка: Александър Иванов
.: Снимките са направени от парапланер и мотоделтапланер. В тази връзка - кой беше най-вълнуващият и най-опасният момент от заснемането на тези фотоси?
Александър Иванов: През тези години сме имали няколко сложни ситуации, в които се случва нещо във въздуха, но благодарение на това, че летя с много опитни пилоти - и Румен Иванов и Николай Йотов са невероятно опитни, ние сме излизали от ситуациите. Човек трябва да бъде адекватен и да реагира съобразно конкретната обстановка.
Розови пеликани - езеро Вая. Снимка: Александър Иванов
.: Поради екологични съображения ли избрахте точно този начин на снимане?
Александър Иванов: Аз снимам повече от 30 години красива България и красива природа. Може би преди десетина години се получи една промяна в моето мислене, когато отидох да снимам "Приказка за гората". Тази изложба в някаква степен ме преобърна, защото разбрах нещо много просто и много човешко - човек не може да дели нещата на красиви и грозни. Просто животът трябва да бъде сниман такъв, какъвто е. И това е най-ценното на фотографията - че може да го покаже по този начин. Аз държа на документализма. Има кадри, разбира се, които имат художествен елемент, но те не са толкова много тук, и са красиви сами по себе си. В някои от тях има и подтекст, разбира се, но това е друго нещо. Въобще снимането от въздуха си има предимства, но не е някаква операция. На човек трябва всичко да му мине през сърцето - то е една емоция, която може да доведе до нещо, може и да не доведе. То е един процес, така да се каже. Човек никога не знае сто процента къде е, докато не изкара копията, за да види нещата.
Залив Арапя. Снимка: Александър Иванов
.: Какви чувства породиха у вас всички тези снимки и какво е посланието, което искате да предадете на зрителите чрез тази изложба?
Александър Иванов: България е невероятна, все още е невероятна страна. Имаме си всичко. Тя е невероятно зелена страна. Понякога е тъжна, защото наистина има места, на които на човек му става тъжно. Няма как да отмина този момент. Но от всеки един от нас зависи в някаква степен да решава екологични проблеми. Не е вярно, че нищо не зависи от нас. От всеки един зависи нещо. Това е, което искам да кажа с тази изложба. И затова съм отговорен към снимките, които показвам.
Шейновски градини. Снимка: Александър Иванов
