За повечето хора крокодилите и алигаторите са екзотични животни, които живеят далеч и срещата с тях се осъществява в зоологическата градина. За някои обаче, те са ежедневие и източник на прехрана.
В края на 60-те години повечето представители на семейство Крокодилови намират място в Книгата на застрашените видове. Днес обаче, само във Флорида живеят над 2 милиона алигатора. Причината за това е, че много от тях биват развъждани във ферми. Това е законен начин за търговия с кожи и месо от алигатори и крокодили.
Най-много ферми има в Луизиана, Флорида и Джорджия. През 60-те квадратен фут кожа от алигатор се е търгувала за $6-$8, в края на 80-те цената стига до $40. Днес в зависимост от качеството й може да достигне до над $100.
Около 1 милион крокодилски кожи се търгуват всяка година законно по света. Разбира се, алигаторите извън фермите са обект на интерес от страна на трапери с цел нелегална търговия на кожи.
Фермите за алигатори обикновено са и туристическа атракция. Трудно забравимо преживяване е посещението в такава ферма. Поглеждам към блатиста площ и се опитвам да броя. Някои от обитателите й са на брега, а други показват само очите си над водата. Пак започвам да броя...
Като всеки журналист обичам цифрите. Отказвам се отново и питам работещите във фермата - обитателите на блатото са около 240. Най-големият, когото още търся, е дълъг около 3.70 метра и тежи около 450 кг. Възрастта му е между 50 и 60 години. Почти не е за вярване, че не мога да го намеря.
Блатото е оградено от двойна телена ограда. Като човек, който живее във Флорида, разбирам добре причините за това. Семейство Крокодилови често хапе или дори убива семейство Човеци.
Бебетата са отделени на друго място - живеят в нещо като наклонен басейн - така имат достъп до вода и суша едновременно. Бебетата са много симпатични - те са на възраст между 4 и 8 седмици. През първата година от живота си ще пораснат с около 25-30 см при диви условия. Във фермата ускоряват растежа им като увеличават храната.
Бебетата са най-активната група - като видят хора, повечето се размърдват и забързано приближават оградата. Те са дълги около 20-25 см и издават смешни звуци - нещо средно между мъркане и ръмжене. Туристите имат възможност да ги хранят със специални бисквитки. Това събужда интереса им мигновено.
В друг подобен басейн живеят около 1-годишните. Изглеждат отегчени и мързеливи. Пробвам трика с бисквитките. Работи. Интересно е, че не се нахвърлят върху другите, а по-скоро се състезават за наградата и се отказват веднага щом тя полети към съседа им. Поради особеностите в зрението им, те виждат обекти встрани от телата си, но не отпред и отзад - понякога бисквитката пада извън полезрението им и остава да стои така. Впечатляващо е, че въпреки така известната им хищническа природа, останалите обитатели на басейна не проявяват интерес към храната, която стои в близост до съседа им. Човек почти би си пожелал и хората да имаха такава етика.
За часовете, които прекарах във фермата, не чух никаква негативна реакция на едно животно към друго. Ръмженето беше насочено само към един от хората, които се грижат за тях - Джереми, докато ги хранеше, почти заслужено при това, след като той размахваше плъх под носовете им. Питам го дали е някога е бил ухапан. Казва, 7 пъти. Дори 2 пъти завършил на операционната маса. Недоумявам как човек се връща след такова преживяване. Казва, че като се занимаваш с диви животни, си подготвен, че рано или късно ще бъдеш ухапан.
Добавя, че отдавна си има вземане-даване с хищници - отглеждал е тигър, лъв и мечка в дома си. Смее се, че като се родило детето му, трябвало да ги премести в задния двор. Вижда озадаченото ми изражение и не ми спестява и отровните змии.
Питам го какво изважда алигаторите от равновесие - отговаря шеговито, че най-често това са хора, които се опитват да плуват с тях. Наблюдавам нервно как показва няколко трика на публиката - в един от тях поставя брадата си в челюстта на животното и разперва ръцете си встрани. Не показва и следа от страх.
Питам го дали това животно е по-различно от останалите - може би е дресирано?
"Мозъкът им е колкото човешки нокът, затова не могат да бъдат тренирани. Те са движени изцяло от инстинкти", обяснява Джереми.
"Светлината и топлината им действат добре и въпреки че изглеждат мързеливи на слънцето, много бързо се раздвижват", потвърждава по-ранните ми впечатления той.
Питам го дали продават само кожата или и месото. Оказва се, че тази ферма търгува само с кожите. Нямат възможост да обработват месото за продажба.
Месото на алигаторите струва около $17-$21 за половин килограм. Тъй като се разваля бързо и трябва да се обработва по специален начин, много ферми не го преработват.
Различните части на тялото на алигатора имат различен вкус. Най-крехко е месото около челюстта. Най-добре е да се приготви панирано на хапки или пържено. Някои сравняват вкуса му с телешко. Аз го намирам за по-крехко.
Диетолозите определят месото от алигатор за по-полезно от домашното пилешко поради ниското съдържание на холестерол и мазнини, и високото съдържание на желязо.
Кожите определено са много атрактивни - те са здрави и се отличават с уникалност. Чанта от крокодилска кожа струва около $3500. Дизайнерите намаляват цената като използват по-малки парчета кожа или пък използват също и парчета питон. Цената се определя до известна степен от големината на чантата и от големината на отделните парчета и това дали се изисква да са от определена част на животното, например гръбнака.
Естествено, на пазара има много имитации на кожи от алигатор или крокодил - някои синтетични, други пък са кожи от други животни, пресовани по определен начин, за да придобият характерния релеф и люспи. Единственият начин със сигурност да се разбере дали кожата наистина идва от крокодил или алигатор е да се намокри леко - ако е истинска, ще се появи характерна миризма на риба и блато. Понякога тази миризма е доловима дори и без вода, но често е отстранена при процеса на обработка.
Както вече казах, посещението в такава ферма е трудно забравимо. Светът на семейство Крокодилови е движен от собствените си закони и със сигурност - от закона на зеления долар.
Снимки и текст: Люси Рикспуун
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
