Повече от ясно беше, че главното събитие за последната вечер на Exit 04 ще бъде Iggy and the Stoogies. Но това в никакъв случай не намаляваше интереса към множеството други имена, които бяха изпълнили програмата на главните сцени.
Съответните им фенове, от своя страна, бяха изпълнили всяко свободно пространство на огромната крепост Петроварадин. Последното правеше придвижването между сцените и физическото оцеляване по време на лайфовете крайно изтощително занимание.
Main stage:
Главната сцена, както предполагат и името й, и предишните репортажи от фестивала, действаше като магнит за брауновите движения на огромната човешка маса във фестивалната територия. Големи очаквания се възлагаха на нашумелите и леко мистични Kings of Leon, но за голямо разочарование на всички групата не се изяви в рамките на фестивала. Причината се оказа колкото прозаична, толкова и неприятна - при участието им на Роскилде в Дания фронтменът Нейтън Фолоууил си счупил ръката, а травмата се оказала достатъчно сериозна, за да наложи постъпването му в болница.
В същото време, местните Партибрейкърс и тяхната наподобяваща ранните Рамоунс музика привлякоха достатъчно шарена публика, която, едновременно изразяваше и явното нетърпение да види дивата на вербалното порно и сценичната лудост - Peaches.
Ексцентричната дама не излъга очакванията, появявайки се в потресаващата компания на две почти двуметрови дами с ясно изразен опит в танцуването из ХХХ клубовете и със съответното облекло в задължителното черно и розово (или цикламено). Татуировки, латекс, изкуствени пениси, японски bondage трикове и продължаващите досега спорове на пишещите тези редове дали става въпрос за добре пласирани травестити или за застаряващи порно звезди - и всичко това, служещо за фон на магнетичното поведение на Пийчис, на необузданата й агресия във текст и действия. И ако се изключи искреното ни съжаление, че не чухме голямата си любов - "Boys and Girls" и "Stuff me up" (може би, поради липсата на Тейлър Савви наоколо), бяха представени и двата култови албума The Teaches of Peaches и още топлия Fatherfucker.
Необузданият възторг под сцената беше допълнително подгряван от всички дивотии, които идваха в главата на Пийчис - от демонстрациите на алтернативно използване на микрофона до бълването на кръв за финал.
Нажежената от страсти атмосфера беше допълнена от още няколко десетки хиляди запалени фенове от всякакви възрасти до 12 през нощта, когато Иги енд Дъ Стууджийс забиха първото си парче, числото на присъстващите беше достигнало 35000 (според организаторите - на нас ни изглеждаха поне десет пъти повече).
Невероятно, е слаба дума, за да опише сценичното поведение на Иги - при положение, че наближава шейсетата си година, неговата lust for life е неописуема. Е, присъстващите имаха щастието да го видят в типичния му сценичен бяс, гол до кръста, нарамил стойката на микрофона (преди да я запрати нанякъде). Експлозивната реакция на сръбските му фенове стресира дори култовия архи-пънкар, но това не му попречи да събере в час и половина "хитове", които биха извикали сълзи на умиление у всеки.
От откриващото "1969", през "I wanna be your dog" (триста хиляди пъти ура - беше невероятно, че го чухме и два пъти!), до "No fun" и "Real cool time".
Времето до 6 сутринта (според други сведения - до 8 сутринта), беше посветено на една от най-известните, превърнала се в жива класика, дръм'ен'бейс формации – “4 Hero”. Трима DJ-и и двама МС-та превърнаха захладняващата нощ в ужасно горещо място, съчетание от всякакви разновидности дръм енд бейс, джънгъл и хард-степ. Вокалните умения на хората с микрофоните можеха да бъдат описани единствено като "христоматиен" пример за истинските качества на един Master of Ceremony. В общи линии, дори крайното физическо изтощение и напредващото време изглеждаха слабо оправдание да си тръгнеш.
DJ Arena
Последната вечер не излезе от "традицията" партито да продължава дълго след изгрев слънце (принципно, Слънцето явно се явяваше по-advanced - вид блиц или прожектор). Още повече, когато line-up-ът включваше такива пионери на експерименталното техно като Кен Иши, Спийди Джей, Адам Байер и традиционно завършващия всяко издание на Exit Марко Настич. Възторжената тълпа танцуваше дълго отвъд границите на изнемогата, съпровождана от последните открития в зоната на абстрактното техно и минимъл-а.
Cafe del Danube
Когато и последните сили напуснаха опорно-двигателния апарат на преданите ви репортери, те с последни усилия решиха да намерят подходящ пристан за отмора и еспресо с мляко (или напитки с по-висок алкохолкен градус, поради липсата на мляко за кафето, както се оказа). Сетът на гуруто на средиземноморското даун-темпо, Хосе Падиля, в две от предишните вечери, както и красноречивото название Cafe del Danube, послужиха като пътеводна светлина за изтерзаните от четиридневни премеждия фенове - само и само, за да ги поставят в приказната атмосфера на това невероятно място. Приказна е съвсем вярно описание на огромната каменна тераса с изглед към Дунав и ширналия се на отсрещния бряг Нови Сад. В съчетание с прекрасен чил-аут и даун-темпо микс, изпълнен с неповторимата емоция на балеарските вокали. Всичко това, допълнено от гледката на множество танцуващи, щастливи хора, и изгряващото слънце. Дори гледката на това място можеше да зареди всеки с енергия за още час-два прекарване на територията на отминаващия вече Exit 04.
За Avtora.com от Нови Сад: Нася Грудева, С.К.
Peaches - EXIT 04
Iggie and the Stoogies - EXIT 04
4 Hero - EXIT 04
Снимки: Avtora.com
