Незнайно защо на излизане от зала "Арена Армеец" след зашеметяващия концерт на Енио Мориконе (Ennio Morricone) се сетих за една култова черна блузка на Madonna, на която пише Italians do it better (Италианците го правят по-добре). Тук трябва да уточня, че използвам самата сентенция в съвсем друг контекст, релевантен само и единствено към ореола на музикалния гений от Рим.
Програмата под надслов "Коледен концерт" даде възможност на почитателите на филмовата и класическата музика да чуят и видят Енио Мориконе в трите му "аз" - Композитора, Диригента и Легендата. Италианският Маестро предложи можи би съвсем малка част от необятното си творчество (предвид продуктивността му през годините), с която обаче представи някои от най-обичаните си композиции.
Честта да бъдат дирижирани от достолепния Мориконе пък получиха оркестърът и хорът на Класик ФМ, а в антуража от музиканти бяха включени още няколко италианци, включително сопраното Сузана Ригачи, както и именитият български джаз кавалджия Теодосий Спасов.
Началото бе с почти маршовото The Untouchables (Недосегаемите), включено в китка от композиции, озаглавена Life and Legend. По-нататък зазвучаха и други шедьоври като Love Circle (Любовен кръг) и The Sicilian Clan (Сицилианският клан), за да дойдат и дългоочакваните мелодии от филмите на Серджо Леоне (Sergio Leone) - The Good, The Bad and The Ugly (Добрият, Лошият и Злият), Once Upon a Time in America (Имало едно време в Америка), A Fistful of Dynamite (Шепа динамит) и, разбира се, The Ecstasy of Gold (Екстазът от златото), която бе повторена и по време на биса.
Във втората половина от програмата хората в залата успяха да се насладят и на Chi Mai (Какво пък), позната най-вече от филма Мaddalena, както и на нещо доста по-ново - Malena от едноименната лента с друга италианска гордост и прелест - Моника Белучи (Monica Belucci).
Теодосий Спасов и вокалната солистка Сузана Ригачи пък съпроводиха синьор Мориконе за доста по-нежното The Silver of the Mine (Сребърната мина) от частта, озаглавена Nostromo.
В края на програмата вече започна да се усеща и истинският коледен дух, предаден от вокалния хор в On Earth as it is in Heaven - също повторено по време на биса.
През цялото време Енио Мориконе пък джентълменски благодареше на музикантите от оркестъра, като ги посочваше да стават и също да обират аплодисментите на аудиторията. А впрочем аплодисментите бяха много, силни и демонстрираха недвусмислено защо 85-годишният италианец е и Легенда и защо "италианците го правят по-добре".
Брависимо и поклон, синьор Мориконе!
