Един от най-очакваните блокбъстъри за 2012 г., неслучайно беше новата лента на Дисни – "Джон Картър: Между два свята" (John Carter). Подкрепен от солидна рекламна кампания, филмът още преди излизането си заяви големи претенции, като от много хора беше определен за новия "Аватар". Макар да има и своите добри страни обаче, блокбъстърът е на светлинни години от високата летва, която постави Джеймс Камерън.
Историята е адаптирана по поредицата книги на Едгар Райс Бъроуз – "Барзум". Въпросните произведения по-късно вдъхновяват не един или двама, като силно влияние се забелязва в класики като "Междузвездни войни" (Star Wars) и "Индиана Джоунс" (Indiana Jones), а асоциацията, която всеки е направил с друг култов франчайз – "Принцът на Персия" (The Prince of Persia), далеч не е случайна.
Режисьор на лентата е Андрю Стантън, като "Джон Картър: Между два свята" е първият му игрален филм. Въпреки това зад гърба Стантън има превърналите се в класики анимационни филми – "Търсенето на Немо" (Finding Nemo), WALL-E и "Животът на буболечките" (A Bug's life).
За лентата Стантън разчита предимно на непознати актьори. В главната роля е Тейлър Кич, когото публиката може би познава най-вече от ролята му на Гамбит в "Х-Мен Началото: Върколак" (X-Men Origins: Wolverine), а екранна партньорка му е участвалата в същата лента - Лин Колинс.
Отношенията между двамата са ясни още с излизането на трейлъра, като действията на двойката са повече от предвидими. Сред поддържащите актьори виждаме и по-популярни имена като Марк Стронг, Доминик Уест, Уилям Дефо и Браян Кранстън. За съжаление полето им за изява не е голямо, като единствено Марк Стронг е в по-интересна роля - традиционно предпочитания от него персонаж на злодей.
Аудио и най-вече визуалните ефекти са един от големите плюсове на лентата. Саундтракът, дело на американския композитор Майкъл Джиачино, е изцяло в стила на епичните научнофантастични и фентъзи продукции. Неслучайно сравнявана с творбите на самия Джон Уилямс, музиката към филма получава най-вече позитивни отзиви и от сега е сочена за един от основните претенденти на следващите награди Оскар.
Визуално филмът също е на високо ниво. Специално внимание заслужават не толкова пейзажните сцени, които за разлика от най-добрия в това отношение – "Аватар", са доста скучни и напомнят прекалено много на пустините на Земята, колкото битките и масовите сцени. Въпреки че е правен като 3D филм, "Джон Картър: Между два свята" не блести с впечатляващи 3D ефекти, което не е толкова изненадващо, като имаме предвид, употребата им в почти всеки филм в последните години.
За съжаление на Дисни, лентата се оказа финансов провал, като от студиото обявиха загуба от 200 милиона до края на месец март. Въпреки това, филмът се справя по-добре в Европа и особено в Русия, което и смекчава в някаква степен неуспехите. Дали заради слаба реализация или поради ефектът на лошата репутация, "Джон Картър: Между два свята" далеч не е това, което можеше да бъде. Неориентиран като концепция и с много въпросителни в сюжета, филмът можеше да е следващия феномен, но вместо това ще влезе в този куп заглавия, за които сме забравили след няколко седмици.
