"Безкрайностите" е ексцентрична семейна драма, наситена със сарказъм, но и с искряща фантазия. Поредното доказателство за изключителния талант на Джон Банвил, романът е колкото остроумен, толкова и въздействащ.
Големите писатели, а имаме всички основания да твърдим, че Джон Банвил е точно такъв, често се изкушават от истории, които на пръв поглед са съвсем обикновени. Да направиш обикновеното изключително е задача, с която не всеки би се справил, а находчивостта, с която Банвил го прави, е впечатляваща.
"Безкрайностите" е роман, чието действие се развива в един-единствен ден в голямата мрачна къща на семейство Годли в Ирландия. Адам Годли, блестящ физик и математик, е в кома. Лекарят му смята, че скоро ще умре. Съпругата му Урсула е изгубила усещане за себе си, децата им – Адам младши и Петра – изразяват скръбта си по напълно противоположни начини, а единственият член на семейството, който вижда пълната картина, е кучето.
Само престарелият лабрадор може да види разказвача на историята. А той определено е нетрадиционен. Божествен, ако трябва да сме точни. Хермес, който съпровожда душите на мъртвите до подземния свят, витае из дома на семейство Годли и се забавлява, играейки си с живота на простосмъртните.
С характерния си черен хумор Джон Банвил ни потапя в миналото и настоящето на семейството, като започва с една сутрин, в която Урсула влиза в кухнята си, за да види двете си вече големи деца, и да се замисли за начина, по който те възприемат приближаващата смърт на баща си.
Тормозена от усещането, че двамата я мразят, Урсула се бори със собствените си объркани чувства. Сривът на съпруга ѝ е причина дъщеря им Петра да проявява най-неприятните черти от характера си. И докато нейният хаплив сарказъм е просто нещо, което трябва да бъде изтърпяно, отношението на Адам младши към състоянието на баща му е още по-странно.
Надвисналата над къщата тягостна неизвестност, спомените и страхът от смъртта постепенно започват да ескалират. Дал воля на въображението си, Банвил оставя пакостливите гръцки богове Хермес и Зевс да се вихрят, което води до необясними промени в живота на простосмъртните.
Хапливият, дори понякога циничен хумор, с който писателят разсъждава над ужасното и неизбежно бреме на човешкия род, прави "Безкрайностите" нещо повече от трогателна семейна драма. Неслучайно критиката определя романа като едно най-изобретателните произведения на Банвил.
