Едва ли има някой киноман, запознат поне малко с кариерата на Куентин Тарантино (Quentin Tarantino), който се е съмнявал, че последният филм на режисьора – Django Unchained (Джанго без окови) – ще бъде нещо по-различно от удар в десeтката.
Въпреки че на практика действието се развива в южните щати на САЩ, Тарантино създава един класически уестърн, отдавайки чест на класици в жанра като Серджо Корбучи (Sergio Corbucci) и Серджо Леоне (Sergio Leone).
Очевидно за най-голямо вдъхновение за Django Unchained създателят на Pulp Fiction (Криминале) и Inglourious Basterds (Безславни копилета) се е обърнал именно към филмите на Корбучи и по-специално Django (Джанго) от 1966 г.
Освен че заимства името Джанго Тарантино кани оригиналния Джанго – Франко Неро (Franko Nero) за камео роля във филма, а в допълнение към всички тези препратки е и брилянтният саундтрак.
В музиката умело са примесени творби както на Енио Мориконе (Ennio Morricone), Луис Бакалов и Роки Робъртс, така и на Rick Ross, John Legend и Антъни Хамилтън, които лесно влизат в главата и трудно излизат.
Както за всеки свой филм Куентин Тарантино отново разчита на великолепен актьорски състав, в който се виждат и познати от досегашните му филми актьори, и някои, с които той работи за първи път.
В основата на филма са героите на Джейми Фокс (Jamie Foxx) и Кристоф Валц (Christoph Waltz), които се изправят срещу персонажа на Леонардо Ди Каприо (Leonardo Di Caprio).
Очаквано от Тарантино, всякакви граници са прескочени и теми-табу са рядкост в Django Unchained.
Сюжетът разказва за неочакваното партньорство между германския ловец на глави д-р Кинг Шулц, който освобождава цветнокожия роб Джанго в замяна на помощта му за убиването на някои от издирваните от Шулц престъпници.
Дружбата им потръгва повече от добре и двамата решават да спасят съпругата на Джанго, която е робиня в имението на робовладелеца Калвин Канди, изигран повече от брилянтно от Ди Каприо.
В актьорския състав участват още Дон Джонсън (Don Johnson), Самюел Джексън (Samuel L. Jackson), Кери Уошингтън (Kerry Washington), Джеймс Ремар (James Remar) и др.
Валц, който за втори път работи с Тарантино след ролята му на бруталния нацист Ханс Ланда в Inglourious Basterds, този път е на страната на добрите, доколкото може да има такива в история за робовладелци и убийци.
Както и останалите персонажи във филма, Кинг Шулц е изключително забавен, а чувството за хумор на Куентин Тарантино пасва брилянтно на уестърна, освен може би в момента, когато се намесват Ку-Клукс Клан - сцена, която стои неестествено и продължава по-дълго от нужното.
Именно дължината на филма е едно от нещата, които биха притеснили публиката - над два часа и половина. Django Unchained обаче успява да забавлява почти през цялото време, с което времетраенето не е истински проблем.
Необичайно за Тарантино филмът съдържа два епични финала, с които са оставени доволни както феновете на режисьора, така и почитателите на относително щастливия край.
Безспорно колаборацията му с Кристоф Валц, Леонардо Ди Каприо и Джейми Фокс се оказва изключително успешна, което неизбежно кара всички да се надяват цялото или поне част от триото да участва и в третия филм от трилогията, който вече започва да се оформя.
В крайна сметка Куентин Тарантино за пореден път се доказва като един оригинален режисьор, който отново засяга някои от най-сериозните социални проблеми по един различен начин за Холивуд начин - с филм с много кръв и много хумор, който определено няма да гледате само веднъж.
