Сценарист, музикант и писател, Давид Фоенкинос е едно от най-интересните имена в съвременната френска литература. Ако по някаква случайност все още не сте попадали на романите му, определено си заслужава да им отделите време.
Давид Фоенкинос умее да разказва истории. Истински и измислени, еднакво завладяващи и различно представени, винаги необикновени, романите му бързо успяват да му спечелят не само завиден брой литературни отличия, но и верни читатели.
Вече сме ви разказвали за едно от най-успешните му произведения, романа "Деликатност". Той е преведен на повече от двадесет езика, спечелил е десет литературни награди. Едноименната екранизация, в която главната роля е поверена на Одри Тоту, също е изключително успешна.
Характерните за творчеството на писателя виталност, чувство за хумор, лекота и усет към сюрреалистичното превръщат четенето на Фоенкинос в истинско удоволствие. Слабостта му да пародира различни жанрове, особено трилърите, се превръща в повод критиците да го нареждат сред "кралете на белетристичната комедия."
В "Деликатност" Фоенкинос разказва една нетрадиционна романтична история, в която има колкото сантименталност, толкова и дълбочина и деликатен хумор. Съчетание, което се среща много рядко и определено не е лесно за постигане.
Двете книги, за които ще ви разкажем сега, са много различни и от "Деликатност", и една от друга. Едновременно с това обаче е достатъчно да прочете само първите няколко страници на всяка от тях, за да усетите характерния стил на автора.
Давид Фоенкинос обича да говори за любовта в романите си. Тема, която присъства по-различен начин във всеки от тях и която, няма как да не се съгласите, е неизчерпаема. Тя се появява и в "Спомените", в който повествованието се води в първо лице, а разказвачът мечтае да стане писател. И докато ни разказва историята си, си задава доста странни въпроси.
Например: "Можем ли да свикнем със страданието. Да страдаме наистина и в същото време да отговаряме на есемеси." Тези мисли пробягват през съзнанието му наред със спомените за починалия му дядо, историята на семейството му и личните любовни трепети и разочарования.
"Спомените" е роман за обичта между хората, в нейните най-обикновени и често невидими проявления, за смъртта, за отминаващото време, за любовта и отношенията между поколенията. Потъвайки в спомените си персонажът на Фоенкинос постепенно достига до онова състояние на "необходима меланхолия", което му позволява да напише първата си творба.
Няколко години след "Спомените", който също като "Деликатност" има своята изключително успешна екранизация, излиза "Шарлот". Книга, която Фоенкинос пише в продължение на цели осем години и която може да бъде определена като романизирана биография.
"Шарлот" се отличава с оригиналната си форма и е посветена на художничката Шарлот Соломон, загинала в Аушвиц на двайсет и шестгодишна възраст. Трагичната история на младата художничка, която Фоенкинос пресъздава с рядка искреност и дълбочина, го вдъхновява, но и затруднява, защото никак не е лесно да се опише един живот, изпълнен с толкова страшни събития.
Историята започва много преди раждането на Шарлот. Със смъртта на нейната леля. И срещата на родителите й. Низ от самоубийства, войни и непреодолимо отчаяние предхожда и съпътства живота на художничката.
Изключително чувствителна, Шарлот намира в живописта начин да изрази себе си. През 1939 година е принудена да напусне родната Германия и да потърси убежище в Южна Франция, където създава автобиографичната серия от картини „Живот? Или театър?“. Малко преди да бъде депортирана, тя поверява картините, с които в последствие ще стане известна, на своя лекар.
Фоенкинос успява не само да създаде един завладяващ портрет на художничката, но и да опише личното преживяване на писателя, тръгнал по следите й.
Най-прекият път към романите на френския писател е ТУК.
