Труп без име, мъж без памет и бивш полицай, който единствен може да разреши загадката. Брилянтното продължение на "Черната къща" ни връща на остров Луис, където миналото безпощадно ще се стовари върху Фин Маклауд. Питър Мей ни поднася съвършено съчетание от заплетен сюжет и омагьосваща атмосфера.
Една от причините да обичаме поредиците е нетърпението, с което очакваме всяка следваща част от историята. Ако това чувство ви е познато, няма как да не се съгласите, че въпреки тръпката за предпочитане е периодът на чакането да не е прекалено голям. Високо оценяваме факта, че само месец след "Черната къща" вече имаме възможност да се насладим на втората част от трилогията: "Човекът от остров Луис".
Историята на поредицата на шотландския остров е повече от интересна. Когато пише първата част, Питър Мей вече е световноизвестен писател. Въпреки това "Черната къща" е отхвърлена от всички големи издателства във Великобритания. Така през 2009 година книгата излиза за първи път във Франция, естествено преведена на френски, и веднага се превръща в бестселър. Освен това е номинирана за няколко литературни награди.
Вторият роман, "Човекът от остров Луис", е дори по-успешен, отличен е с две големи награди във Франция и дълго време е начело на класацията на бестселърите в Англия. Трилогията дължи успеха си колкото на майсторски заплетените криминални интриги, толкова и на изключително реалистичния и завладяващ начин, по който Мей пресъздава атмосферата на острова.
Брулен от ветровете, шотландският остров Луис е място със суров климат, където се говори на келтски, а религията все още заема толкова важно място в живота на хората, че те спазват Сабат. Освен това използват торф за отопление.
Торфът, както вероятно знаете, е маса от частично разложени растения, която се образува в блатата. Добиването му е трудоемко и обикновено в копаенето на торф се включват няколко семейства. Именно така започва и романът – докато събират торф, няколко мъже се натъкват на мумифициран труп в едно от блатата на острова.
Първоначалната хипотеза на местната полиция, че тялото е престояло в блатата няколкостотин години, е опровергана, когато патологът открива татуировка на Елвис на ръката на покойника. Убит по особено жесток начин, младият мъж е умрял преди около петдесет години, а това значи, че е напълно възможно убиецът още да е жив.
След като напуска полицията и се развежда, Фин Маклауд решава да се върне на острова – не само защото няма къде друга да отиде, а и защото, колкото и да не му се иска да го признае, именно там е неговия дом, мястото, където миналото и бъдещето се срещат. Това, което не очаква, е, че отново ще се окаже замесен в разследване на убийство, а фактът, че вече не е ченге, изобщо не е в негова полза.
ДНК експертизата показва, че убитият има роднинска връзка с един от жителите на острова – Тормод Макдоналд. Тормод е баща на голямата любов на Фин, което провокира интереса му към случая. Оказва се обаче, че мъжът страда от деменция, при това в доста напреднал стадий. Колкото и да са ярки спомените му от миналото, случващото се в настоящето дотолкова го обърква, че за да разбере каква е връзката му с намерения в блатата мъртвец, Фин ще трябва доста да се потруди.
Междувременно Тормод остава единственият заподозрян, а това съвсем не е единственият проблем на Фин, който бързо разбира, че Тормод Макдоналд дори не е истинското име на възрастния мъж. Двете паралелни сюжетни линии – миналото на мнимия Тормод и настоящето на Фин – се преплитат в напрегната надпревара с времето.
И сякаш не е достатъчно, че има една седмица, за да открие истината за стареца и трупа от блатата, преди да пристигне следователят, на когото е поверен случая. Едновременно с това на Фин му се налага и много бързо да влезе в една съвсем нова роля, за която е твърде млад и съвсем не е подготвен – тази на дядо.
Дали ще успее да открие истината, или тя ще остане потънала в торфените блата, можете да разберете само ако прочете "Човекът от остров Луис", а най-прекият път към нея е ТУК.
