Често несправедливо подценяван литературен жанр, който всъщност съвсем не е лишен от качества, чиклитът събира в себе си всички онези истории в стил Бриджит Джоунс, които отегчават до смърт мъжката аудитория. Ако смятате обаче, че жените, които четат, и още повече онези, които пишат такива книги, са лекомислени, сериозно сте се заблудили.
Всеки литературен жанр има своите слабости. Някои имат повече от други и по тази причина са си заслужили студеното пренебрежение на критиците и навличат на феновете си насмешката на околните. Обективно погледнато обаче, няма никаква причина да се срамувате от онова, което четете.
Без значение да ли сте фенове на епичното фентъзи, заплетените криминалета, историческите романи или момичешките истории. Въпреки че самият термин chick lit, възникнал в края на осемдесетте години, не е лишен от доза ирония, засягаща както качествата на произведенията, така и читателите им, би било крайно да твърдим, че сред толкова много бестселъри в жанра липсват заглавия и автори, заради които си струва да му отделим внимание. 
Вече споменахме Бриджит Джоунс, затова ще започнем именно с нея. Когато е писала Bridget Jones's Diary, Хелън Фийлдинг вероятно не е подозирала, че създава един от най-обичаните женски образи. Забавна, остроумна, безкрайно несъвършена и точно затова прекрасна, нейната героиня е абсолютна любимка на цяло поколение. Не само заради брилянтното изпълнение на Рене Зелуегър, въпреки че и тя има заслуга.
Онези, които критикуват чиклитите и определят жанра като лековат и не особено стойностен, едва ли ще променят мнението си, прочитайки Bridget Jones's Diary, но поне ще се посмеят добре. А ако си задавате въпроса "Добре де, това ли са (сме) жените? Същества, които мечтаят за любов, никога не знаят какво точно искат и се интересуват основно от клюки и обувки?", веднага ще отговорим така: мили дами, творчеството на Кандис Бушнел (Sex and the City) не изчерпва жанра.
Всъщност повечето наистина добри образци на чиклит са на британски автори. Един от любимите ни примери в това отношение е Александра Потър. Нейните романи на практика се вписват повече от идеално в изискванията на жанра - основният персонаж е жена, обикновено необвързана и, да, най-често в края на книгата това се променя. По пътя към заветното откриване на истинската любов обаче те обикновено минават през доста забавни перипетии, проявяват завидна доза самоирония и са точно толкова земни и истински, колкото са и читателите им. 
Сесилия Ахърн също е сред авторите на чиклити, чиито книги не трябва да подминавате с пренебрежение. Ирландската писателка е издавана повече от 40 страни по света. Онези от вас, които са гледали P.S. I Love You (екранизация по едноименния роман на Ахърн), бързо ще се съгласят с това мнение. Колкото до останалите, фактът, че я определят като най-успешния ирландски писател през последното десетилетие, също е достатъчен, за да предизвика любопитството.
За финал ще кажем само, че не всички чиклити са лекомислени и розови, лишени от смисъл четива за запълване на времето. Така че не бързайте да съдите за книгата нито по жанра, нито по корицата.
