За книгата
1944 г. Съюзническото разузнаване е предупредено – в ход е нацистка стратегия, предназначена да осуети десанта в Нормандия. Британският таен агент Майкъл Галатин е призован отново на служба. Неговата мисия: да скочи с парашут в окупираната от нацисти Франция, да издири информатора, който е наблюдаван стриктно от Гестапо, и да се добере до жизненоважната информация, необходима за подкопаването на мистериозния нацистки план, наречен „Железен юмрук“.
Безстрашният Галатин е единственият агент, способен да се справи с тази деликатна задача, защото е... върколак. Способен да променя формата си със светкавична скорост и да убива безшумно или с дива, ръмжаща ярост, той вече е доказал способностите си срещу Ромел в Африка. Сега, движещ се като сянка по опасните улици на Париж, опитният шпионин е по следите на невъобразимо зло. Но времето му изтича, защото до десанта остават броени часове. И има само един начин да се измъкне от смъртоносната хватка на Третия райх – да освободи собствените си вътрешни демони...
Въздействащ роман със заплетен сюжет и напрегнато действие, подсилени от уникалния подход на Маккамън към върколашкия мит.
Пъблишърс Уийкли
Истински майстор на готическия роман.
Буклист
За автора
Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи.
Роден е на 17 юли 1952 г. в Бирмингам, Алабама, в семейството на Джак Маккамън, музикант, и Барбара Бънди. След развода на родителите си е живял с баба си и дядо си в Бирмингам. Получава бакалавърска степен по журналистика от университета на Алабама през 1974 г.
След дипломирането си пише реклами за вестници и списания в Бирмингам. Покрай работата си започва да пише и романи. Първият му роман – „Baal“, е публикуван през 1978 г. и е приет добре от читателите и критиката. След излизането на третия му роман – „The Night Boat“, той напуска работа и се посвещава на писателска кариера.
Бързо става известен с романите си „Мистериозно завръщане“, „Лебедова песен“, „Мое“ и „Момчешки живот“. Голяма част от сюжетите му се развиват в дълбокия Юг на САЩ.
През 1985 г. един от разказите му – „Nightcrawlers“, е екранизиран в епизод от сериала „Зоната на здрача“.
Произведенията на писателя почти винаги са в списъците на бестселърите. Те са преведени на много езици и са издадени в над 5 милиона екземпляра по света.
Робърт Маккамън живее със семейството си в Бирмингам, Алабама.
Откъс
Войната продължаваше.
До февруари 1941 г. се бе разразила като огнена буря от Европа до бреговете на Северозападна Африка. Командирът на германските войски, компетентен офицер на име Ервин Ромел, пристигна в Триполи, за да помогне на италианците, и започна да изтласква британските сили обратно към Нил.
Танковете и войниците на Германския африкански корпус тръгнаха от Бенгази по крайбрежния път, минаха през Ел Агейла, Адждабия и Мечили и продължиха да настъпват в тези земи на мъчителни жеги, пясъчни бури, забравили вкуса на дъжд неравни терени и голи скали, които се издигаха на десетки метри от пусти равнини. Мъжете, противотанковите оръжия, камионите и танковете напредваха на изток, където отнеха от британците крепостта в Тобрук на 20 юни 1942 г. и продължиха напред към така желаната от Хитлер награда – Суецкия канал. Поемеше ли контрола над този изключително важен воден път, нацистка Германия щеше да спре доставките на Съюзниците и да настъпи на изток към мекия търбух на Русия.
През последните няколко изпепеляващо горещи дни на месец юни 1942 г. Осма британска армия, чиито войници вече бяха изтощени, се придвижваше бавно към железопътната гара в Ел Аламейн. По пътя си войниците от инженерни войски бързаха да поставят сложни плетеници от минни полета с надеждата да забавят приближаващите ги танкове. Носеше се слух, че бензинът и мунициите на Ромел са на привършване, но войниците продължаваха да усещат вибрациите на машините в изкопаните си в твърдата бяла земя окопи. Слънцето печеше жарко, а лешоядите кръжаха в небето. На западния хоризонт се издигаха прашни колони. Ромел беше пристигнал в Ел Аламейн и на всяка цена бе решен да вечеря в Кайро.
Кървавочервеното слънце слезе от млечнобялото небе. Сенките на 30 юни запълзяха в пустинята. Войниците на Осма армия чакаха, докато офицерите им разглеждаха мокри от пот карти в палатките си, а екипите на инженерните войски не спираха да подсилват минните полета между тях и приближаващите германци. В безлунното небе изгряха ярки звезди. Сержантите провериха резервите от муниции и завикаха на мъжете да почистят окопите... Трябваше да ги накарат да правят нещо, за да отвлекат вниманието им от предстоящото призори клане.
На няколко километра на запад, където разузнавачи на прашни мотоциклети „БМВ“ и войници в бронирани автомобили обикаляха в мрака на границата с минните полета, един малък самолет „Щорх“ в пясъчен цвят се приземи с грохот в облак прахоляк на очертаната със сини сигнални ракети импровизирана писта за кацане. На крилата на самолета бяха нарисувани черни нацистки свастики.
В мига, в който колесниците на щорха спряха да се въртят, от северозапад се появи джип без покрив, със закрити фарове. Германски oberstleutnant с прашна и избеляла кафява униформа на Германския африкански корпус и очила, които да го предпазват от пясъка, слезе от самолета. Той носеше изтъркана кафява кожена чанта, закопчана с белезници за дясната му китка. Шофьорът на джипа побърза да му отдаде чест и да му отвори вратата. Пилотът на щорха остана в пилотската кабина по заповед на офицера. Джипът потегли обратно по пътя, по който беше дошъл, и след като се изгуби от поглед, пилотът отпи от манерката си и се опита да поспи.
Автомобилът продължи нагоре по хълма, като през цялото време гумите му хвърляха пясък и остри камъчета във въздуха. От другата страна се намираха палатките и превозните средства на разузнавателния батальон. Мракът наоколо беше разкъсван единствено от слабата светлина на газените лампи в палатките и от проблясъците на закритите фарове на мотоциклети и бронирани автомобили, изпратени да изпълнят някоя задача. Джипът спря пред най-голямата, разположена централно палатка. Oberstleutnant изчака да му отворят вратата, преди да слезе, след което тръгна към входа на палатката. По пътя си чу дрънченето на консерви. Няколко мършави псета ровеха в боклука. Едното от тях се приближи до него. Ребрата му стърчаха, а в очите му се четеше глад. Офицерът го срита с ботуш в хълбока и животното отскочи назад, но не издаде никакъв звук. Проклетите твари имаха въшки и тъй като водата тук беше на дажби, не му се искаше да търка кожата си с пясък. Кучето се обърна. От другата му страна личаха следи от чужди ботуши. Съвсем скоро щеше да го застигне гладна смърт.
Офицерът спря точно пред входа на палатката.
Книгата "Часът на вълка" от Робърт Маккамън, можете да закупите с 20% отстъпка чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
