Като част от новото подкрепление на алтернативната музика в България, Booze Brothers са впечатляващо искрени и адекватни на случващото се/ неслучващото се в страната; добри са в това да си поставят цели и да чертаят възможности за един здрав рок пробив във възходяща посока. Емо (вокал), Сашо (китара), Митака (бас) и Жоро (барабани) продължават истинската история на бандата от филмите, която излиза от мухлясалия гараж, за да даде всичко и да получи най-доброто за себе си, защото го заслужава.
Стефан Стефанов: Как се появи името на групата - от Blues Brothers, или просто от начин на живот?
Емо: Игра на думи е донякъде, която постепенно се превърна и в начин на живот.
Митака: Не, между другото започна на майтап, но изведнъж започнахме да пием много...
.: А как започна групата?
Жоро: Аз звъннах на този (сочи Сашо) и този (сочи Митака).
Сашо: Емо го откраднахме от една друга група, той беше виден вокалист и китарист.
Жоро: Обаче ние му обещахме много пари и жени, и той дойде при нас.
Емо: Истината е, че всеки се познава с другите отпреди това. Бяхме пет човека в три групи, все по-тежки банди, и покрай това вече се познавахме, когато Сашо ми каза, че се събира някаква група, за да свири рок или нещо такова. Вече са били тримата, имаха и готови идеи...
Имахме концерт с другата банда и той ми вика: "Абе, навит ли си да пробваме да пееш?". Аз се съгласих, и на следващия ден трябваше да се видим на репетиция в едно даскало.
Жоро: ... И го викнахме в гето Дружба.
.: Описвате отношението си като "непукистко"? В какво се изразява това?
Митака: Означава, че нямаме много респект към някои неща. Опитваме се да си проправим собствен път, да не гледаме от другите, да не гледаме в чинията на другите... И така няма какво да ни спре!
Емо: Това е така, но според мен, за да се получават нещата истински, трябва да си малко непукист. В смисъл – днес ти е бил скапан ден, но няма да дойдеш супер умрял на репетиция. Пиеш една биричка, идваш, за да се видиш с хората, които са ти приятни, започвате да джемите и така се раждат много готини парчета, които изобщо не е задължително да носят настроението, в което си ти в момента. Става въпрос да не се стягаш за нещата изобщо.
Митака: Ако беше попитал: "Кои са ти любимите български банди?", не знам. Например, аз нямам такива.
.: Защо? Какво ти липсва в българските банди?
Митака: Balls! Точно това е думата. Аз съм израснал с американски банди, баща ми много слушаше Джими, Black Sabbath и това ми е повлияло. Как да видя после нашите творци и да кажа: "Евалата, те са любимата ми банда!" Говорим за рок банди, разбира се! За мен, тук не се прави рок! Рокът не вирее! Ние се опитваме да сме онзи американския, по-щатския рок.
Емо: Забелязвам, че в Сърбия и Македония по отношение на рока винаги са били по-адекватни, повече знаят за какво става въпрос.
Сашо: Специално в Сърбия това е по-исторически причини.
Митака: Въпросът е, че българските музиканти се дънят един друг. Няма го съревнованието, в което да хората изплуват нагоре и да има някакво ниво.
Емо: Защото един като излезе нагоре, другите го дърпат надолу. Вместо той да ги издърпа на горе, всички се бутат надолу!
Митака: Просто на българина това му е в главата - "Прецакай другия, за да съм по-добре аз!".
.: Свирите от повече от две години. Как оценявате, като фенове и музиканти, алтърнатив идеята? Какво е алтърнатив в български условия?
Емо: Всяка втора банда иска да е алтернативна, но да си алтърнатив, не е да си алтернативен!
Митака: Свирим вече две години и борбата е постоянна. Борбата е алтърнатив! Буквално и преносно. Мухъл навсякъде! Пиеш домашна ракия и лъхаш мухъл! Примерно, в една репетиционна, където бяхме, беше толкова студено, че загрявахме с ракия, за да можем да продължим. Ракия и студ, разбираш ли? Това са реалностите.
В този смисъл, ние наистина сме алтърнатив. Като някакви скапани мексиканци сме! Все едно сме избягали и ни издирват от Интерпол.
.: Тези обстоятелства ли ви вдъхновяват за текстовете ви?
Сашо: Не, ако се заслушаш в текстовете, в тях се пее за пустиня, поркане, коли, жени, настроение...
Митака: Има топлина в текстовете, а всъщност излизаме от някакъв мухлясал гараж в България! Хората това не го разбират - в гараж, мухъл, влага, зимата на нула градуса, свириш с ръкавици, братче! И въпреки това, продължаваме да се надъхваме сами себе си с нашата музика!
Жоро : А може би алкохолът играе също тук...
Сашо: Алкохолът е като да си сипеш по-добър бензин в колата!
Емо: Текстовете ни са позитивни, посланието ни е КУПОН!
Сашо: Опитваме се, както в блуса, да вмъкваме в музиката ни неща, които са ни впечатлили. Ние не сме поети, за да го кажем красиво.
Митака: А не, примерно, както има банди, които свирят нещо си, ама само го играят "tough guys".
Емо: Ако погледнем, най-упешните банди са тези, които пеят простотии! Простотията не ходи по гората.
.: Кой е най-силният ви концерт?
Сашо: Единият - когато си празнувахме рождения ден във Fans на 27 декември. Получи се много яко. В клуба имаше много хора.
Емо: Не беше толкова като концерт, колкото като купон! В смисъл, че всички се забавляваха! Получи се фийдбек - хората ни гледат, ние им предаваме настроение, те го приемат, усилват го и го връщат на нас. Така се завърта доброто настроение.
Митака: За мен най-силните емоции бяха на Spirit of Burgas. Това ни беше таванът! Стигнахме до тавана в България, това е! Другият вариант е да имаш много пари в джоба и да изцепиш нанякъде.
Емо: Или да имаш някакви връзки и да те викат да свириш.
Жоро: Имаше един плакат - "Ако нямаш много пари, трябва да имаш много връзки".
Сашо: Аз искам да използвам възможността да наплюя българския фен, защото, примерно, Skre4 са една супер яка българска банда и се занимават от години. На хубав саунд, направо ми избиха зъбите и смениха представите за качествена българска музика!
Тези хора свириха преди Alice in Chains, а после четеш в разни сайтове как ги оплюват яко - какви са били тия, не се връзвали... Аз казвам: "Ходи да видиш и тогава кажи!" Ние бяхме отпред и се разцепихме. Българските групи трябва да се подкрепят! А не само да ходиш да гледаш динозаври като Whitesnake и да разправяш, че българските групи не струват.
Жоро: Проблемът е, че на фестивал с големи западни имена, която и българска група да сложиш, хората пак ще скочат срещу нея.
.: Разкажете повече за видеоклипа към песента Song about a Man, който снимахте.
Митака: Общо взето това е първото ни видео. Стъпваме предпазливо, не знаем още как е.
Жоро: Имаме и страхотната подкрепа на нашия мениджър Никола Копаров.
Митака: Хората, които работиха по клипа, са фенове на групата. Правят го от чиста фенщина. Ще видим, към края на октомври... декември видеото трябва да излезе и надявам се да привлече интерес, по-голяма маса от хора. Клипът сам по себе си е малко "напудрен", но има много яка идея.
Сашо: Гледаме да бягаме от това визията на целия клип да представлява една банда в порутено хале и на черен фон...
Жоро: Искахме да е динамичен, да има жени, пиене, купон.
Митака: Направихме го, за да ни научат хората, не само по радиото, а като лица, като визия, да разберат кои сме ние!
.: Имате мениджър, как го намерихте?
Митака: Това по неволя се случи, защото той много ни помага в последните 6-7-8 месеца. Както е могъл, помагал ни е. Даже клипът е изцяло негова заслуга. Ние сами нямаше да го направим, освен ако не бяхме събрали сума ти пари. Той е страшен фен, самият той е искал да свири в банда, но не му се е получило, така че сега ние му реализираме виждането и той ни помага колкото може, в рамките на реалностите, в рамките на българското. Всъщност, той ми е брат.
Емо: Той ни гледа от третата ни репетиция. В един момент понабрахме скорост, защото всички сме свирили в други банди, които са стигали донякъде, но това някъде е... никъде. В един момент той и няколко други човека видяха потенциал в нас. Те ни казаха: "Пичове, кефим ви се, каквото можем и каквото зависи от нас, ще го направим!"
Митака: Сашо Наков, китаристът на Skre4, ни помогна много, защото нашият Сашо замина за Холандия за три месеца и ние останахме без китарист точно преди летния сезон. Свири три концерта с нас, той е страшен професионалист! Има хора, които ни помагат и ние се опитваме да им докараме готина музика! Въпреки че за нас развитието, като че ли спря. Защото другият момент е, че ударихме много бързо тавана. Има банди, които с години кретат, а на нас просто ни се получи по-бързо...
.: Казваш стигнахме тавана, какво следва оттук нататък в такъв случай?
Митака: Точно това ни е проблемът! Поне аз така си обяснявам ситуацията в България! Spirit of Burgas е връх, защото е един от най-големите европейски фестивали, но какво от това? Ние продължаваме да свирим нон-стоп, но пред сцената основно са приятели и познати.
При нас процентът на хора, които са нови, е много малък. Това е проблемът на всяка банда, която има някакъв кръг от фенове. И най-интересното е, че ако събереш две банди на едно място, кръгът от хора на едната банда отива и си пие, докато тяхната банда не излезе да свири. После другите правят същото. Разменят си местата, няма го единството.
Емо: Според мен, би било доста адекватно, ако си фен на музиката, да си кажеш: "Я, да видя къде какъв концерт има!"... и да отидеш на тотално непозната банда. Ако събереш извадка от не знам колко си човека, аз съм сигурен, че процентът на хора, които са го правили, е ужасно малък... Аз съм го правил и смятам да го правя все повече и повече!
.: Каква е целта пред Booze Brothers?
Митака: Има идея за Виена. Преди време Жорката успя да влезе там в университета, да свири на барабани. Има един негов приятел, който завършва китара и който ни каза, че познава хора, които ще ни ударят едно рамо и ще ни осигурят 3-4 дати. Това е в перфектното бъдеще. Нещо, което реално погледнато не зависи от нас! Ние си свирим, искаме да правим нови неща, но се опитваме да мислим варианти да не сме в България. На практика, това е единственият начин за една банда да се реализира.
Жоро: Ние все още не сме свирили из България. Видяли сме единствено Пловдив, Пазарджик и Бургас.
Сашо: Целта е да се действа и да се развиваме. Чувстваме се ограничени от това, че не можем да прогресираме като цяло. Надявам се с клипа да привлечем внимание.
Емо: Искам с видеото да ни разберат повече хора, защото в един момент нашите приятели ни знаят, те идват на всеки концерт, знаят ни парчетата и т.н., но трябва да изкарваме нещо ново, за да можем да задържим тяхното внимание.
А има един океан от хора в България, които не ни знаят, така че нашето първо парче ще им е интересно. Затова и искахме забавен, приятен клип и човек, като го гледа, да си каже: "Я виж, много яко! Можело и в България, нали?!".
