"Божествени отломки" е истинско доказателство, че хронологията е надценявана и има далеч по-увлекателни, непоследователни начини да се разкаже една история. Брилянтна, осторумна книга, определяна от критиците като "гениална", "Божествени отломки" е роман, който се чете бавно и с удоволствие.
Две световни войни, раждане, смърт, история и емоция, революции и литература, "Божествени отломки" е истинско литературно бижу. Книгата предизвиква истински възторг сред читатели и критика още след излизането си през 2015 година.
Неговата авторка Кейт Аткинсън е първата трикратна носителка на литературната награда "Коста" за най-добър роман на годината. За трети път е отличена с приза именно за "Божествени отломки", първата награда печели още с дебютния си роман "Зад кулисите на музея", а втората − с "Живот след живот", предшественика на "Божествени отломки".
Защо предшественик? Защото не бихме определили "Божествени отломки" като продължение, макар че ни среща с част от персонажите на "Живот след живот". Само че този път Урсула Тод е само част от историята на брат си Теди, чийто наситен със събития живот е проследен по един наистина нетрадиционен начин.
Онези от вас, които са чели първия роман от серията за семейство Тод, със сигурност си спомнят Урсула, чийто живот сякаш се "превърта" на принципа: "Какво би станало, ако можем да опитваме многократно, докато постигнем желания резултат?".
В "Божествени отломки" се срещаме с по-малкия ù брат Теди. Неговата история е поднесена като разпилян пъзел, чиито парчета, въпреки цялата им непоследователсност, бързо започвате да подреждате сами. От детството му, през годините му като пилот на бомбардировач, до следвоенния свят, в който живее до дълбока старост, светът на Теди се променя многократно.
Промени, отразяващи в себе си развитието на съвремнната култура. Малкият Теди, вдъхновил леля си да напише роман, който ще го преследва до края на дните му, разбира заобикалящия свят по собствен начин. А загадките, които непрекъснато открива в подредбата му, сякаш са единственото непроменливо нещо през целия му живот.
Изненадващо е, но липсата на хронологична последователност не е объркваща за читателя, напротив − прави го дори по-интересен, макар целта му да не е единствено стилистичен ефект. Историята на Теди се преплита с тази на дъщеря му Виола − полу-хипи, почти бунтар, останала твърде рано само с един родител, тя така и не успява да прости на Теди, че е израснала без майка, макар вината за това съвсем да не е негова.
Посланието на романа е изключително силно. Поколение след поколение, дори когато светът се разпада и променя, откриваме една съвсем естествена цикличност на допуснати грешки, спотаени желания, непризнати истини, благородни лъжи, леко чувство на разочарование. Възможно ли е очакванията ни да не останат неоправдани?
Теди мечтае за синове, а има единствено Виола, която никога не успява да разбере. Собствената му майка обича единствено него, макар да има няколко деца. Виола от своя страна е всичко, което един родител не трябва да бъде, макар понякога много да напомня на баба си, въпреки че е лишена от нейното благоприличие.
Именно нетрадиционната композиция на романа е причината връзката между поколенията, която остава скрита за персонажите, да се разкрива неусетно пред читателите, помагайки ни да преосмислим не само последните десетилития от световната история, но и собственото си "късогледство".
Ако сте любопитно да научите повече, най-прекият път към "Божествени отломки" е ТУК.
