Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв/Изд: EA Games/Electronic Arts
Платформа: PS3 | X360
За играта:
Първият Army of Two беше игра, чиито създатели не си бяха поставили някакви свръхвисоки цели и именно затова успяха да се справят повече от добре с нещата, които се очакваха от тях – да предложат добър кооперативен геймплей, колоритни централни персонажи и адски кефещи, високоадреналинови филмчета между мисиите. За продължението – The 40th Day – може да се каже общо взето същото. Това определено не е игра, която ще покори някакви нови върхове в екшън жанра, още по-малко пък едва няколко месеца след смазващия Modern Warfare 2.
Главните герои са същите – двойката устати наемници Риос и Сейлъм, които стрелят, пускат свежи лафчета и успяват да се измъкнат от привидно невъзможни ситуации. Новата серия отново ги поставя между чука и наковалнята и по-конкретно – насред военен конфликт в Шанхай, свързан с грандиозни масови нарушения. Причините за него ще научиш към края, но така или иначе не бива да очакваш сюжет с Оскарови претенции. По-важното е, че двамата хубавци в централните роли са все така кефещи и няма как да не се привържеш към тях. Нещо, което винаги е било изключително важно, за да “влезеш” в играта.
Визия и звук:
The 40th Day прави крачка напред спрямо оригинала си, което е съвсем нормално предвид факта, че излиза две години по-късно. Нивата са идейни, масовата разруха в Шанхай е представена добре, а най-важните елементи за подобен род заглавие – детайлните модели на главните герои и ефектите от експлозиите и стрелбата - са на много добро ниво.
Саундтракът е адекватен, но едва ли ще запомниш дори и една мелодия от него. Всъщност кой пък ти слуша музика, когато край него се сриват небостъргачи, нали така? Основният плюс на играта, свързан с гореспоменатия колорит на двамата герои обаче, е постигнат чрез наистина добри озвучители зад микрофоните, така че пиперливите лафове на наемниците попадат право в целта. Една от причините за това е може би най-звездният игрален озвучител в последно време – Нолан Норт – дал гласа си на цяла плеяда незабравими персонажи от класни заглавия, в това число и Нейтън Дрейк от Uncharted 1&2, Принца в Prince of Persia и Дезмънд в Assassin’s Creed 1&2.
Геймплей:
Една от причините оригиналният Army of Two да остане недооценен от много играчи се криеше във факта, че – както намеква и заглавието – акцентът до такава степен е поставен върху кооперативната игра, че ако си сам, нещата просто не работят като хората. Да, контролът над втория наемник бива поет от изкуствения интелект, но всички знаем колко е изнервящо да се довериш на някакъв нещастен поведенчески скрипт, когато трябва да се вземат важни тактически решения насред ожесточена престрелка. Въпреки че в The 40th Day изкуственият интелект е забележително подобрен и се справя повече от адекватно, подчертавам дебело, че истинското забавление идва единствено и само с реален партньор.
Основната геймплейна механика е останала непроменена – освен ситуациите, в които двамата наемници са принудени от левъл дизайна и игралните ситуации да играят в екип (преодоляване на високи препятствия, движение в пакет, докато единият прикрива дуото с щит, а вторият стреля и, не на последно място, извличане на ранения другар от бойното поле, за да бъде излекуван), най-важният аспект е така нареченото “агро”. Въпросното е свързано с привличане на вражеското внимание върху единия играч, докато вторият незабелязано предприема обходна маневра, за да види сметката на лошите в гръб или просто за да заеме по-изгодна позиция. Разпределението на “агрото” между Сейлъм и Риос отново е видимо чрез удобно разположена скала, която показва кой се радва на по-засилен противников интерес благодарение на действията и въоръжението си.
Налични са познатите от първата игра разнообразни опции за ъпгрейд на оръжията и колоритни маски, с които да повишиш допълнително и без това солидния колорит на наемника, с който играеш. Голямата новост са моралните избори, които тандемът трябва да взема в определени ситуации, като по-късно ще разбереш какво се е случило в зависимост от избраното действие.
Както казах и в началото, Army of Two: The 40th Day не е заглавие, което ще налага нови стандарти в екшън жанра. Това е просто една ефектна и приятна игра, на която да се насладиш в правилната компания. Въпреки всичките си несъвършенства тя предлага забавление в огромни дози, което е и най-важното.
Плюсове:
- Геймплей, създаден с идеята за кооперативно изиграване, предлагащ непрекъснато ситуации, в които трябва да разчиташ на партньора си;
- Изключително колоритни централни персонажи, изнасящи крайно успешно на дигиталните си плещи простичкия сюжет;
- Подобрения спрямо оригинала на всички възможни нива.
Минуси:
- Army of Two: The 40th Day на практика е една малка игра, която трудно може да се сравнява с мастодонтите в жанра. Нищо революционно на ниво геймплей и визия;
- Въпреки подобрения изкуствен интелект ако играеш сам, надали ще видиш и половината от гореспоменатото забавление.
